Алекс Болдин
Пауна
Една от най-оригиналните личности която съм виждал през живота си бе Бат’ Саво Пауна. При обръщението си към него постепенно свикнах с това „Бат“, подобно на обръщението на по-голямата част от българския народ към настоящия премиер. Просто то само си дойде на езика.
Индивидът за който става дума беше стар, пенсиониран железничар, стар ерген, доста откачен, много жизнен и любвеобилен към жените. Ако се обърне внимание на последния факт, човек би си казал: „Ето още един сексуален маниак!“.
Не-е-е, би било голяма грешка да се прави такова прибързано заключение. Бат’ Саво си бе, казано по народному, просто откачен. Дали беше медицински освидетелствуван за това състояние, трудно бе да се каже. Подобни безобидни, психично-проблемни личности медицинските институции по правило пропускаха да картотекират.
Ако се загледаш в една тълпа, в която Пауна случайно бе избрал да се мотае, трудно би го различил. Винаги беше гладко избръснат, с една тънка линия раджкапуровски мустачки над горната устна. Обличаше се спретнато, с най-новите си дрехи, подбрани с вкус от магазин за дрехи втора употреба. Имаше две запомнящи се бенки на лицето, едната над лявата вежда, а другата в долната част на бузата. Погледът му, воднисто — зелен, непрекъснато обхождаше околната среда, блуждаеше неспокойно и безцелно. Беше на възраст около седемдесетте. Живееше сам, под наем, на втория етаж в стара порутена постройка близо до железопътната гарата. Вътре, в единствената обитавана стая, винаги цареше невероятен хаос.
Пауна често ходеше по боклукчийските кофи и събираше каквото му попадне. Влачеше и го и трупаше на куп в средата на стаята. Спеше на някакво легло без крака, полегнало директно на неизмазания пръстен под. Около него винаги имаше дузина котки, непрекъснато прескачащи се една друга и стрелкащи се насам-натам. Всяка от тях си имаше име и йерархия съответстваща на степента на внимание която и отделяше стопанина.
Вътре, в прословутата му квартира, цареше интимен полумрак. Мъждивата, оплюта от мухи лампа светеше денонощно, защото малкото прашно прозорче не позволяваше да влиза дневна светлина. Разнасяше се сладникавата миризма на немито, на евтин бръснарски одеколон и на миши изпражнения.
Бат’ Саво беше много подозрителна и скандализираща личност. Непрекъснато говореше, че съседа му пуска силно музиката, че му краде тока, че инкасатора му надписва изразходената вода, че някой го следи за да му открадне парите. Обичаше да пише дълги и емоционални писма до президента, до председателя на народното събрание, до депутати. Как намираше адресите им, сам си знаеше. Пишеше за проблеми които му се стореха значими, за получена обида, за паричния недоимък, за малката си железничарска пенсия. Всъщност пенсията редовно я разхвърляше по хитри млади циганки, които безпроблемно намираше около гарата и които не се поколебаваха за десетина лева да задоволят половия му нагон.
Ще кажете, какъв полов нагон има у един 70-годишен мъж? Работата бе там, че тоя мъж обръщаше специално внимание на своето здраве. Сутрин, след ставане от сън, правеше половинчасова физкултура. След туй изпиваше чаша билков чай, изяждаше някакъв суров плод и тръгваше на разходка. Не пиеше алкохол, най-много една бира, но само ако някой го почерпи.
Беше слаб и невероятно жизнен. Където и да тръгнеш из Мездра винаги ще го срещнеш. Току се обърнеш и той цъфва пред теб, подобно на птицата — феникс. Имаше безброй познати. Спираше се, заговаряше ги на дежурни и актуални теми и продължаваше. Не можеше да го видиш да се застои на едно място повече от пет минути.
Любимият му обект за посещение и разходка бе пазара. Всеки четвъртък, рано-рано обикаляше сергиите с евтин зеленчук, бирарията и масичките с крадената стока на своите роднини. Казвам роднини, имайки предвид мургавата част от българското население. Те наистина бяха негови роднини, защото колкото и да избелваше лицето си, той бе от циганско потекло и с цигански манталитет.
Ще питате какво общо имам с подобна личност? Ами съвсем служебни отношения. Бат Саво потребяваше вода и тая вода трябваше да се инкасира и начислява за плащане. Та моя милост веднъж в месеца надзърташе и описваше показанията на жилищния му водомер. Всъщност началното ни запознанство стана не заради водомера а от една замислена от началството кампания за приобщаване на квартирантите на жп поделението към чешката електро-разпределителна компания, която щастливо властваше по българските земи.
Бат’ Саво като повечето квартиранти трябваше да посети поделението на компанията и да внесе една символична сума пари за проучване и за прикачване към новото електрозахранване.