Е. Б. Уайт
Паяжината на Шарлот
Глава 1
Преди закуска
— Къде отива тати с тази брадва? — попита Фърн майка си, докато седяха на масата, приготвена за закуска.
— При прасетата — отговори мисис Арабъл. — Снощи се родиха няколко прасенца.
— Не разбирам, защо му трябва брадвата? — продължи да разпитва Фърн, която беше само на осем години.
— Ами… едно от прасенцата е недоносено — каза майка й. — Много е малко и слабо и никога няма да порасне. Така че, баща ти реши да го махне.
— Да го махне? — изпищя Фърн. — Искаш да кажеш да го убие? Само защото е по-мъничко от останалите?
Мисис Арабъл постави каничка със сметана на масата.
— Не викай, Фърн — каза тя. — Баща ти е прав. Вероятно прасето така или иначе ще умре.
Фърн скочи, блъсна един стол по пътя си и хукна навън. Тревата бе росна и земята ухаеше на пролет. Гуменките й подгизнаха докато тичаше да настигне баща си.
— Моля те, не го убивай! — изхлипа тя. — Не е честно.
Мистър Арабъл спря.
— Фърн — каза нежно той, — ще трябва да се научиш да се владееш.
— Да се владея? — викна Фърн. — Това е въпрос на живот и смърт, а ти ми казваш да се владея.
Сълзи покапаха по бузите й. Тя сграбчи брадвата и се опита да я изтръгне от ръцете на баща си.
— Фърн, знам малко по-добре от теб как се гледат новородени прасета. Едно болнаво недоносче създава проблеми. Бягай сега!
— Но това е толкова несправедливо! — изплака Фърн. — Прасенцето не е виновно, че се е родило малко, нали? Ако аз се бях родила мъничка, щеше ли да убиеш и мен?
Мистър Арабъл се усмихна.
— Разбира се, че не — каза той и нежно погледна дъщеря си. — Но това са съвсем различни неща. Малко момиченце е едно, а малко прасе изтърсак — съвсем друго.
— Не виждам никаква разлика — отвърна Фърн, все така увесена на брадвата. — Това е най-ужасната несправедливост, която съм чувала.
На лицето на мистър Арабъл се изписа колебание. Самият той изглеждаше готов да се разплаче.
— Добре — каза той. — Върни се в къщата, а аз ще взема недоносчето на връщане. Ще ти позволя да го гледаш. Ще го храниш с биберон, както се храни бебе. Сама ще разбереш от колко много грижи се нуждае едно малко прасе.
Когато след половин час мистър Арабъл се върна в къщата, той носеше картонена кутия. Фърн се беше качила горе да си смени гуменките. Масата в кухнята бе наредена за закуска. Ухаеше на кафе, бекон, влага от стените и пушек от печката.
— Сложи го на стола! — каза мисис Арабъл.
Мистър Арабъл остави кутията на стола на Фърн. После отиде до мивката, изми ръцете си и ги избърса.
Фърн слезе по стълбите. Очите й бяха зачервени от плач. Тя приближаваше стола си, когато кутията се разклати и се чу звук от дращене. Фърн погледна баща си. После повдигна капака на кутията. Там вътре, с очи вперени в нея, лежеше новороденото прасенце. Беше беличко. Утринната светлина прозираше през ушлетата му и те сякаш светеха, целите розови.
— Твой е — каза мистър Арабъл. — Спасен от принудителна и преждевременна смърт. И нека Бог ми прости за тази глупава постъпка.
Фърн не можеше да откъсне очи от дребното прасенце.
— Ах! — прошепна тя. — Ах, погледнете го! Той е напълно съвършен!
Тя внимателно затвори кутията. Първо целуна баща си, после майка си, след това пак повдигна капака, взе прасенцето в ръце и го сгуши до бузата си. В този момент в стаята влезе брат й Ейвъри.
Ейвъри бе на десет години и беше тежковъоръжен — въздушна пушка в едната ръка и дървен кинжал в другата.
— Какво е това? — попита той строго. — Какво е това, което държи Фърн?
— Имаме си едно прасенце на гости за закуска — каза мистър Арабъл. — Измий си ръцете и лицето, Ейвъри!
— Я да видим! — каза Ейвъри и остави пушката. — Наричаш това нещастно нещо прасе? Това е един наистина прекрасен екземпляр — не е по-голям от плъх.
— Измий се и си изяж закуската, Ейвъри! — каза майка му. — Училищният автобус ще е тук след половин час.
— Мога ли и аз да получа прасенце, татко? — попита Ейвъри.
— Не! Раздавам прасета само на тези, които стават рано — отвърна мистър Арабъл. — Фърн стана на разсъмване, за да спре една несправедливост. В резултат на това сега си има прасенце. Със сигурност е малко, но все пак е прасенце. Това показва какво може да се случи, ако човек става от леглото навреме. Сега да ядем!