В този момент се появи Уилбър и попита:
— За какво мислиш, Шарлот?
— Точно си мислех колко лековерни са хората — отвърна тя.
— Какво значи „лековерни“?
— Значи, че е лесно да ги измамиш — обясни Шарлот.
— На това му се казва късмет — каза Уилбър, легна под сянката на оградата и заспа.
Паякът обаче остана буден и дълго гледа прасенцето, като кроеше планове за неговото бъдеще. Лятото почти бе преполовило. Шарлот знаеше, че не й остава много време.
Тази сутрин, докато Уилбър спеше, Ейвъри Арабъл се мотаеше из фермата на Зукерман, а Фърн го следваше по петите. Ейвъри държеше жаба в ръка, а Фърн носеше венец от маргаритки на главата си. Децата се втурнаха към кухнята.
— Тъкмо навреме за парче боровинков пай — каза мисис Зукерман.
— Виж жабата ми! — каза Ейвъри.
Той сложи жабата върху решетката за изцеждане на съдове и протегна ръка за парче боровинков пай.
— Махни това нещо от тук! — каза мисис Зукерман.
— Горещо й е. Тая жаба е почти умряла — каза Фърн.
— Топло й е — обади се Ейвъри. — Разрешава ми да я чеша между очите.
Жабата подскочи и цопна в легена на мисис Зукерман, пълен със сапунена вода.
— Пак се омаза с пай! — каза Фърн. — Мога ли да ида да видя има ли яйца в кокошарника, лельо Едит?
— Бягайте и двамата навън и не закачайте кокошките!
— Той се е омазал с пай навсякъде — викна Фърн.
— Хайде, жабке — подкани Ейвъри жабата си, бръкна във водата да я извади, а тя започна да рита силно и да пръска сапунена вода по боровинковия пай.
— Ох, поредната катастрофа! — простена Фърн.
— Хайде да се люлеем на люлката! — предложи Ейвъри.
Децата се затичаха към хамбара.
Мистър Зукерман имаше най-хубавата люлка по тези места. Състоеше се от едно-единствено дълго парче тежко, здраво въже, завързано за гредата на северната врата. В долния край на въжето имаше голям възел, на който можеше да се седне. Тази люлка беше така направена, че можеш да се люлееш, без да се налага някой да те бута. Качваш се по стълба до навеса за слама. След това, държейки въжето, заставаш на ръба и поглеждаш надолу и ти е хем страшно, хем едно замаяно. После яхваш възела, така че да е като седалка под теб и се изправяш, събираш целия си кураж, поемаш дълбоко въздух и скачаш. За секунди ти се струва, че падаш на пода на плевнята, но после въжето те подхваща и политаш през вратата с една миля в минута и вятърът пищи край ушите ти, фучи в косата ти и пронизва очите ти. Сетне се издигаш рязко нависоко в небето, поглеждаш облаците над теб, а след това въжето се обръща, а с него се обръщаш и ти. И тогава почваш да падаш от небето надолу, надолу, и пак прелиташ през вратата, та чак почти до навеса и пак излиташ навън (този път не чак толкова силно и бързо). После пак вътре, пак вън, пак вътре, пак вън и накрая скачаш и даваш на някои друг да се полюлее.
Майките в цялата околия, даже тези, които живееха на няколко мили, се плашеха от тази люлка. Страхуваха се, че някое дете може да падне. Но това никога не се случваше, защото децата почти винаги се държат по-здраво, отколкото родителите им могат да предположат.
Ейвъри сложи жабата в джоба си и се покатери горе при навеса за слама.
— Последния път, когато се люлях на тая люлка, едва не се блъснах в една лястовица — викна той.
— Извади тая жаба от джоба си! — изкомандва го Фърн.
Ейвъри обкрачи въжето и излетя във въздуха към небето с жабата в джоба. После влетя обратно в хамбара.
— Езикът ти е лилав — викна силно Фърн.
— И твоят! — отвърна Ейвъри и излетя пак навън с жабата.
— Имам слама из роклята! Сърби! — викна Фърн.
— Почеши се! — провикна се Ейвъри, прелитайки обратно.
— Мой ред е! Слизай! — каза Фърн.
— Фърн я сърби — пееше Ейвъри.
Когато скочи, той хвърли нагоре въжето към сестра си. Тя седна на възела, стисна здраво очи и скочи. Почувства замайването и после усети как люлката здраво я подхвана и издигна нависоко.
Когато отвори очи и видя синьото небе, тя вече се връщаше с полет през вратата.
И така двамата се редуваха почти час.
Когато децата се умориха да се люлеят, тръгнаха надолу по пасбището, набраха малини и ги хапнаха. Езиците им смениха цвета си от лилав на червен. Фърн захапа една малина, която бе полазена от миризливка и се отказа. Ейвъри намери празна кутия от бонбони и сложи жабата вътре. Животинката изглеждаше уморена от сутринта, прекарана на люлката. Децата бавно тръгнаха обратно към фермата. Бяха уморени и нямаха сили дори да вървят.