— Като цяло приблизително-ително трийсет дни — отвърна гъската. — Но аз хитрувам малко. През топлите следобеди просто придърпвам малко слама над яйцата и излизам на разходка.
Уилбър се прозя и пак заспа. В съня си чу отново гласчето да казва: „Аз ще бъда твой приятел. Заспивай сега. Ще ме видиш утре сутринта“.
Половин час преди изгрева Уилбър се събуди и се ослуша. Хамбарът все още беше тъмен. Овцете лежаха неподвижно. Дори гъската беше утихнала. Горе нищо не помръдваше — кравите почиваха, конете дремеха. Темпълтън бе зарязал работата си и бе изчезнал някъде по задачи. Единственият шум идваше от лекото скрибуцане на ветропоказателя на покрива, който се полюшваше напред-назад.
„Денят почти дойде“ — помисли си прасето.
През един малък прозорец се промуши слаб лъч светлина. Една по една звездите угасваха. Уилбър вече можеше да види гъската на няколко метра от него. Тя седеше с глава, мушната под крилото. След това успя да види и овцете, и агнетата. Небето просветля.
— О, прекрасен ден, най-накрая си тук! Днес ще намеря своя приятел.
Уилбър търси навсякъде. Претърси основно кочината си. Прегледа внимателно около прозореца и дълго се взира в тавана. Но не видя нищо ново. Накрая реши, че е време да проговори. Не му се искаше да нарушава прекрасното утринно спокойствие с гласа си, но не можа да измисли никакъв друг начин да открие къде е неговият мистериозен нов приятел, който не се виждаше никъде. И така, Уилбър прочисти гърло и каза с висок, твърд глас:
— Моля за внимание! Дали е възможно лицето, което се обърна към мен снощи преди лягане, да бъде така любезно да даде съответния знак или сигнал или да издаде подходящ звук и да се представи!
Уилбър млъкна и се заслуша. Всички останали животни бяха вдигнали глави и го гледаха изумени. Уилбър се изчерви. Въпреки това, той беше твърдо решен да установи контакт със своя незнаен приятел.
— Моля за внимание! — каза той. — Ще повторя това съобщение. Дали е възможно лицето, което се обърна към мен снощи преди лягане, да бъде така любезно да проговори? Моля те, кажи ми къде си, ако си ми приятел.
Овцете се спогледаха с погнуса.
— Спри с тези глупости, Уилбър — каза най-старата овца. — Ако имаш нов приятел тук, вероятно смущаваш съня му, а най-бързият начин да развалиш едно приятелство е да събудиш някого сутринта, преди да е готов да бъде събуден. Как може да си сигурен, че приятелят ти обича да става рано?
— Моля да бъда извинен от всички — прошепна Уилбър. — Не исках да нахалствам и да ви притеснявам.
Той смирено легна в оборската тор с лице към вратата. Уилбър не знаеше, но неговият приятел бе съвсем наблизо, а старата овца беше права — приятелят все още спеше.
Скоро Ларви се появи със закуската, Уилбър се втурна навън, бързо изяде всичко и облиза копанята. Овцете тръгнаха надолу по пътеката, гъсокът се заклатушка зад тях, като придърпваше с човка стръкчета трева. И тогава, точно когато Уилбър се гласеше за сутрешната си дрямка, той чу същото тъничко гласче, което бе чул предната вечер.
— Салют! — каза гласчето.
Уилбър подскочи.
— Са- какво? — викна той.
— Салют! — отвърна гласчето.
— Какво е това? И къде си ти? — почти пищеше Уилбър. — Моля те, моля те, кажи ми къде си и какво представлява този салют?
— Салют означава „поздравления“ — каза гласът. — Когато казвам „Салют!“ това е моят специален начин да кажа „Добро утро!“ или „Здравей!“. Всъщност това е глупава дума и аз самата се чудя на себе си, че я ползвам. Що се касае до моето местонахождение — съвсем лесно е. Погледни към ъгъла на вратата! Ето ме. Виж, махам ти.
Най-накрая Уилбър успя да види съществото, което му бе говорило така мило. Опъната през целия горен ъгъл, на вратата се кипреше голяма паяжина и от върха на паяжината с главата надолу висеше сив паяк. Беше голям колкото капка дървесна смола. Имаше осем крачета и махаше с едното от тях към Уилбър в приятелски поздрав.
— О, да, наистина! — каза Уилбър. — Да, наистина! Как си? Добро утро! Салют! Много се радвам да се запознаем. Моля те, кажи ми как се казваш. Може ли да ми кажеш името си?
— Името ми — каза паякът, — е Шарлот.
— Шарлот коя? — попита Уилбър нетърпеливо.
— Шарлот А. Каватика. Но ме наричай просто Шарлот.
— Мисля, че си красива — каза Уилбър.
— М-да, определено съм хубавка — отвърна Шарлот. — Няма спор тук. Почти всички паяци са доста симпатични. Не съм чак толкова лъскава като някои, но имам доста приличен вид. Ще ми се да можех да те видя, Уилбър, така ясно, както ме виждаш ти.