— Защо да не можеш да ме видиш? — попита Уилбър. — Аз съм тук, съвсем наблизо.
— Да, но аз съм късогледа — отвърна Шарлот. — Винаги съм била отвратително късогледа. В известно отношение това е добре, но си има и недостатъци. Гледай сега как ще омотая тая муха.
Една муха, която се подмотваше от известно време около копанята на Уилбър бе литнала високо и бе попаднала в долния край на паяжината на Шарлот, като се бе оплела из лепкавите й нишки. Бясно махаше с криле и се опитваше да се освободи.
— Първо — каза Шарлот, — се спускам към нея. — Тя се стрелна във въздуха към мухата, като пусна надолу тънка копринена нишка, свободна откъм задния край. — След това я оплитам — обясни и хвана мухата, пусна няколко хвърлея копринен конец около нея, увъртя ги няколко пъти, докато мухата не можеше вече да се движи.
Уилбър гледаше ужасѐн. Не можеше да повярва на това, което виждаха очите му, и, макар че никак не обичаше мухи, за тая специално някак му стана жал.
— Така! Сега я нокаутирам — обясни Шарлот и захапа мухата. — Вече не може да чувства нищо и от нея ще излезе една перфектна закуска.
— Искаш да кажеш, че ядеш мухи? — ахна Уилбър.
— Разбира се. Мухи, буболечки, скакалци, голям избор от бръмбари, молци, пеперуди, вкусни хлебарки, комари, дребосъци, дългоножки, стоножки, големи комари, щурци — всичко, което не е било достатъчно умно да избегне паяжината ми. Аз трябва да се храня и да живея, нали така?
— Ама да, разбира се! — каза Уилбър. — Вкусни ли са?
— Възхитително вкусни. Разбира се, аз не точно ги ям. Аз ги пия — пия кръвта им. Обичам кръв — каза Шарлот и нейното тъничко, приятно гласче стана още по-тъничко и още по-приятно.
— Не говори така! — простена Уилбър. — Моля те, не говори такива неща!
— Защо не? Та това е истината, а аз трябва да казвам истината. Не мога да твърдя, че съм напълно щастлива с хранителния си режим, състоящ се от мухи и буболечки, но това е начинът, по който съм устроена. Един паяк трябва да си изкарва прехраната по един или друг начин, а при мен се е случило така, че аз съм паяк-ловец. По съвсем естествен начин плета паяжината си и в нея ловя мухи и други насекоми. Майка ми беше паяк-ловец. Цялото ми семейство са ловци. От хиляди, хиляди години ние, паяците, плетем мрежи за улов на мухи и буболечки.
— Това е доста нещастно семейно наследство — каза Уилбър унило.
Той бе тъжен, защото новата му приятелка се оказа толкова кръвожадна.
— Да, така е — съгласи се Шарлот. — Но нямам друг избор. Не зная как на първия паяк в далечните първи дни на света му е хрумнала странната идея да плете паяжини, но все пак е направил точно това, и е било доста умно от негова страна. И оттогава насам ние, паяците, трябва да прилагаме същия трик. Като цяло не е зле.
— Жестоко е — каза Уилбър, който нямаше никакво намерение да бъде разубеден или да отстъпи от позицията си.
— Виж кой го казва — каза Шарлот. — На теб ти носят храната в кофа, но мен никой не ме храни. Аз трябва сама да си набавя храна. Живея, като използвам ума си. Трябва да съм умна и бърза, ако не искам да умра от глад. Трябва да обмислям нещата, да хващам каквото мога, да вземам каквото дойде. А, скъпи мой приятелю, просто се случва така, че това, което идва, е под формата на мухи, буболечки и насекоми. И така нататък — каза Шарлот, клатейки крак. — Осъзнаваш ли, че ако аз не хващах буболечки и не ги ядях, те щяха да се увеличат толкова много, да станат толкова многобройни, че биха унищожили земята и биха затрили всичко, което е по нея.
— Наистина ли? — попита Уилбър. — Не бих искал това да се случи. Може би в крайна сметка твоята паяжина е нещо хубаво.
Гъската през цялото време беше слушала разговора и си мърмореше:
— Уилбър не знае толкова много неща за живота. Той е наистина много, много, наивно малко прасе. Той дори не знае какво ще му се случи около Коледа — няма и грам идея, че мистър Зукерман и Ларви планират да го убият. Тя се надигна леко и побутна яйцата си така, че да могат да получават цялата топлина от нейното тяло и меките й пера.
Шарлот застана тихо над мухата и се подготви да я изяде. Уилбър легна и затвори очи. Беше уморен от безсънната нощ и от вълнението да се запознае с някого за първи път. Лекият бриз донесе до него свеж мирис на детелини, който долетя заедно със сладкия аромат на света зад оградата.