И защо ли би имал желание да направи всичко това?
Човек може направо да пренебрегне теориите за коварни хитрини и съмнителни намерения, с които го е обградила клюката. Мотивът му е съвсем наивен и безхитростен: той просто е бил човек, който е искал да остави след себе си паметник.
Това е често срещано желание сред богатите възрастни хора. Всъщност, на мнозина то се явява като прозрение един ден, когато видят пред очите си всички онези групички от три цифри, наредени една след друга и внезапно осъзнаят неспособността си да ги отнесат със себе си. Тогава именно ги обзема копнеж да обърнат всичките тези цифри, последвани от множество кръгли нули в някакъв значим признак за постигнатия от тях успех, обикновено с автограф.
Подобно настроение ги завладява от векове, но с течение на времето то започна да става все по-трудно за изпълнение, дори за някогашните стари финансови магнати. Държавата, която сега стана толкова всепроникваща, непрестанно анулира функциите на благодетеля. Образованието, което отдавна не е привилегия само на богатите, стана достъпно за всички и на всички нива. Предишните бедни, вече превърнали се в средна класа, се издържат от общината. Данъкоплатците осигуряват изграждането на игрища за голф, тенис и други подобни. Обществените библиотеки, дори и амбулантните книжарници се субсидират от общинските съвети. Работещите предпочитат да останат в службата и в извънработно време или да седят пред телевизора, отколкото да отидат по клубовете, или по заведенията.
Истина е, че човек все още може да намери някой и друг изостанал колеж тук-там по университетите, но той не задоволява нуждите на всички потенциални спонсори, от една страна, защото, ако наистина съществува нужда от този колеж, то той при всички положения все ще се финансира от някой; от друга — в днешно време, когато правителството се намесва във всичко, подобно желание би било най-малкото опасно или неуместно. Някое министерско разпореждане е в състояние за една нощ да премахне внезапно появилата се в човек жажда за обучение и да я отклони към друг клон на познанието. В действителност броят на областите, достойни за благотворителна дейност до такава степен намаля, че, след като лорд Фоксфилд бе обзет от това желание, трябваше да прекара около две години в напразно търсене на достоен за вниманието му обект, който да няма вероятност да се поеме от някое министерство, съвет, корпорация, институция или общество.
За секретаря му бе настъпило време на голямо напрежение. Разнесе се слухът, както обикновено става в подобни случаи, че негова светлост замисля велики дела и се нуждае от умела помощ. За целта бе необходимо правдоподобно и приемливо предложение или санкцията на много влиятелна общност, която да прекара съответния опонент през бариерите и да го предостави на негово разположение. Твърде ограничено количество от плановете, съставени за целта, бяха от интерес за негова светлост, когато се запозна с тях. Чували са го да казва, че:
— Непрекъснато откривам колко много доброжелателни хора съществуват в наши дни, както и че повечето от тях са объркани. Хората притежават забележително чувство за дълг към прадедите си — повече от деветдесет процента от предложенията, които получавам, са насочени към съхраняване, заради самото запазване на историческите ценности, което, само по себе си се смята за добро, а чувството им на дълг към бъдните поколения изглежда се състои единствено в запазване на миналото. Те са също така неуравновесени и по отношение на животните. Изобщо не бих се изненадал, ако утре ми поднесат напълно хуманен и обмислен проект в национален мащаб за реконструкция на стари крайпътни водни корита за утоляване жаждата на конете.
На пръв поглед изглеждаше, че единствената пречка на пътя на негова светлост в търсенето му на изход от това положение, бе собствената му суета. Защото лорд Фоксфилд бе по природа индивидуалист. Сам си бе проправил път в живота, експлоатирайки собствените си способности според личната си преценка, с което бе постигнал несъмнен успех, противно на склонността му да се впуска в конвенционални общности за постигане на благородни цели, и още по-лошо, съвсем отблизо да се идентифицира с тях. Не може да се отрече, понякога е изтъквал, че ако се въведат анонимно известни социални подобрения, или дори ако те се представят от юридически лица спонсори, на тях напълно ще им липсва тежестта и красотата на такива имена като Карнеги, Пийбоди, Форд, Нуфилд, Нобел, Гулбенкиан и други. И наистина, именно предизвикателството на подобни личности го накара да потърси средство да изрази, и случайно да го видят да изразява, желанието си да допринесе за подобряване живота на човечеството, като прочисти някое пренебрегнато от Бога кътче на тази земя.