Няма данни за това как се е запознал с Уолтър Тири. По всяка вероятност го е издирил. Уолтър постоянно се е намирал в състояние на писмена вендета с други кореспонденти относно една или друга от неадекватностите на света, в който живеем и е напълно възможно някоя от тези разменяни статийки да е привлякла вниманието на негова светлост и да го е накарала да го намери. При всички случаи е сигурно, че Уолтър не е бил сред хората, които са се редили на опашка, за да получат финансова помощ срещу предложен от тях проект за развитие на нещо. По-скоро изглежда, че общата им цел се е оформила по време на разговора им, като е завладяла умовете им и по този начин се е самосъздала като Проекта.
След като веднъж бил достигнат този етап, всички останали мероприятия, очакващи с надежда да получат част от богатството на Фоксфилд за развитието си, вече нямали никакви шансове. Негова светлост изведнъж изгубил интерес към финансирането на чужди начинания и изобретил, или по-скоро открил свой собствен улей за вливане на средствата си.
Първоначалното намерение, макар и амбициозно, било само по себе си съвсем просто — всъщност направо лишено от оригиналност. Разликата между намерението и приложението му в практиката се намирала единствено в способността му да го извади от неефективните мозъци на мечтателите и да го превърне в практическо преживяване.
То се състояло в това да се учреди свободна, политически независима общност, на която да се даде възможност и й се осигурят средства да създаде нов климат за живот.
Говори се, че лорд Фоксфилд прокламирал следното:
— Идеалното начало представлява безупречно очистване от стари задължения, на което са изписани само две думи: Знание и Разум. За съжаление това е доста далеч от практичността. Най-доброто, което може да се направи, е да се осигури място, където свободно да се подлагат на изпитание аксиомите, предразсъдъците, традициите, лоялностите и всички тези видове поведение, с които сме израснали и които са ни били втълпявани от малки, преди дори да сме били в състояние да мислим и разсъждаваме, които, взети заедно, ни правят граждани на света такъв, какъвто е, вместо да бъдем граждани на света такъв, какъвто би могъл да бъде. Целта ни ще бъде да разчупим веригата, която влачим след себе си, чрез която непрестанно се обвързваме по някакъв начин през поколенията с първобитните хора, че даже и с онези преди тях: а именно — да отхвърлим от себе си бремето на архаичната наследена ерудиция. Повечето от конфликтите в света отразяват конфликта в ума ни, докато се стремим да постигнем нещо, а същевременно спирачките на фалшивите доктрини, предразсъдъците, старомодните стандарти и криворазбраните амбиции винаги са ни въздействали по един или друг начин. Тези проверки са вградени в самите нас, не можем да се освободим от тях, но можем да помогнем на другите да ги премахнат от себе си. Ако създадем правилните за тази цел условия, доколкото е възможно без никакво зловредно влияние или замърсяване, има надежда, че след едно-две поколения те няма вече да ни обвързват.
И продължил да предвижда разрастването и развитието на общността, с което тя ще добие признанието на талантливи и даровити хора от всички раси, като убежище, където човек може да мисли и да работи същевременно, без да е притесняван от никакъв финансов, национален или друг вид натрапен отвън натиск. Там ще се появи нова култура, породена от знанията на времето, в което общността живее и се развива, без следа от съмнителни, с криви пръсти и промиващи мозъците призраци от ирационалното минало. Сред свежия въздух на новоформиралите се планински умове ще има място за обилен растеж и развитие в климат, където те могат напълно да се изявят.
Малкото селище ще прерасне в голям град, последван в скоро бъдеще от Просветената държава. Към Новата държава с надежда ще се обърнат и присъединят мъже и жени, прозрели идеята, че светът не може още дълго да се влачи по стария си път и че е необходимо да се наруши старият начин на мислене, преди да е станало твърде късно. Бъдещите Айнщайновци, Нютъновци, Кюри, Флеминговци, Ръдърфордовци, Оупънхаймеровци ще заприиждат в цели групи към нея, тъй като тя ще им даде възможност да мислят и да творят. Възможно е един ден тя да се превърне във всемогъщия мозък на вселената…
И, в основите й, естествено, ще се издълбае името на Фредерик, Първи Барон Фоксфилд…
В първоначалните етапи, обаче, по различни причини, името на лорд Фоксфилд не се асоциирало с Проекта. Предпочитал да използва за свой представител Уолтър Тири. Именно чрез Уолтър и аз се запознах впоследствие с плана за развитие на общността.