Първо чух за него от мои приятели, като допускам, че са го направили от чисто човешки подбуди. Знаели са, че съм без работа и нямам никакви интереси и, по всяка вероятност са били подтикнати от сестра ми, също така загрижена за състоянието ми. Един ден ме поканиха на вечеря в ресторант, за да се запозная с него.
По това време Уолтър бе вече до голяма степен затънал в подготовката на Проекта. Един от големите проблеми пред него беше набирането на подходящи хора, което в действителност означаваше всякакви хора. Бе писал писма в обичайните си кореспондентски вестникарски колони, в които бе описвал в общи линии плана и бе канил всички заинтересувани да му пишат, за да научат допълнителни подробности, но те бяха останали без особен резултат. Сега, като хвърля поглед назад, това никак не ме изненадва. Предложението трябва да е изглеждало нереалистично и не се съмнявам, че ако по обичаен начин се бях натъкнал на него, щях без колебание да го отхвърля, без да му обърна каквото и да било внимание.
Ала като го слушах да говори толкова убедително и като се вземат предвид конкретните обстоятелства на запознанството ни, останах с обратното впечатление. Както вече обясних, аз се намирах в окаяно състояние и много скоро се поддадох на ентусиазма му.
Процесът на разпалване на интереса ми продължи и през последвалата нощ. Някъде към малките часове виждах пред себе си видения на Просветената държава, която вече функционираше. За съжаление, в момента не мога да възстановя подробностите от тези свои видения. В ума ми е останал спомен за място, осветено от златна светлина, окъпано в доброжелателство, надежди и приятелство между хората. (Знам, че звучи малко като афишите на руснаците, които рекламираха бъдещето на Новите земи, но може и руснаците да са се чувствали така, както се чувствах аз самият в този момент). Съзнавах, че изпитвам нещо като прозрение — сякаш досега се бях движил в полумрак и изведнъж пред мен се откриваше нов, ярко осветен свят. Бях също така изпълнен с удивление от собствената си слепота до този момент, както и от слепотата на всички останали около мен. Пътят бе толкова ясен и толкова очевиден. Да се махнем точно сега, да унищожим в този момент всички вкоренени навици и привички, като на прочистеното от тях място изградим основите на един нов, чист свят. Имаше ли нещо по-добро, което човек да може да направи от живота си…?
На следващия ден се обадих на Уолтър и се договорихме пак да се срещнем. От този момент нататък вече бях нагазил вътре и с двата крака.
Скоро ми дадоха привилегирована роля. Посветиха ме, че зад Проекта стои лорд Фоксфилд и ме заведоха да го видя.
Не бе човек, който да ви направи голямо впечатление на пръв поглед — не, не се изразих достатъчно добре. В държанието му имаше нещо преднамерено, което целеше именно да впечатли другия. То бе самоуверено, леко помпозно, сприхаво, но това важи за обществения му професионален аспект, който той си слагаше по време на работа като работен костюм. В извънработно време изведнъж се променяше, преставаше да се бои да показва наяве странен наивитет или поне подсъзнателно го демонстрираше. Така и не успях да свикна с резките му промени от едното в другото състояние.
Когато се запознахме, бе приел служебното си поведение. Изгледа ме с остър любопитен и преценяващ поглед, все още не съм сигурен дали бе наистина преценяващ или не. Но когато след това стигнахме до темата за Проекта, той престана да се държи официално и позволи на искрения си ентусиазъм да надделее.
— Уолтър не може да не ви е запознал със схемата на плана, господин Делгрейндж — обърна се към мен той, — затова сигурно знаете, че идеята ни е инициаторска и по-късно ще се присъединят много наши последователи. По мое мнение е изключително важно първоначалната група правилно да подхване начинанието и да успее да оформи правилни навици на функциониране на мозъка. Ако още от самото начало се установят погрешни начини на поведение, неправилни навици или отношения, то задачата да ги унищожим с цел да създадем такова общество, каквото сме си поставили за цел, до голяма степен би затруднила действията ни. Направих си труда да поразпитам тук-там за вас, господин Делгрейндж. Познавам в общи линии възгледите ви за живота. Знам, че се ползвате с репутацията на социален историк и с интерес прочетох две от книгите ви. От тях разбрах, че сте интелигентен наблюдател на обществените тенденции и стигнах до извода — знам, че Уолтър ще се съгласи с мен — че умелата ви наблюдателност може да се окаже от голяма помощ за осъществяване на идеята ни, поне в най-ранните етапи на определяне най-добрите форми за институциите ни, а така също и при насочване общността към тях и отстраняване на по-нежеланите насоки, които може да се изявят.