— Това — прекъснах я аз, — трябва да е било кошмар, който си сънувала. Превземането на малък изолиран остров, където всичко е в тяхна полза, е едно, но на сушата те се изправят пред опасността да бъдат нападнати и победени.
— И как, според теб, ще стане това? Не можеш да изгориш всичките гори по света. Една разновидност продължава да съществува като надвиши по брой естествените си врагове. Това е, което създава основание човек да вярва в равновесието на природата. Веднъж, след като природните врагове престанат да бъдат заплаха за дадената разновидност, плодовитостта става направо ужасяваща. Погледни само какво стана с населението ни през последните едно-две поколения, главно защото бяха преодолени няколко вида болести. Намери начин да се справиш с природните си врагове и остава единственият ограничаващ фактор, а именно снабдяването с храна. Е, тези паяци са намерили начин и явно плодовитостта им е страхотна. Подтиква ги нуждата от храна и способността да намират нови източници за целта. Трудно е да се разбере какво е в състояние да ги спре до момента, в който са в състояние да намират храна и по този начин да продължават да се размножават.
— Но направо звучи фантастично това да се възприема като сериозна заплаха — възразих й аз. — Приемам тезата ти, че нещо е станало с тях, което е променило навиците им, нещо, което ги е накарало да станат общителни и да се движат на групи, вместо да бъдат индивидуалисти, както и че условията тук са доста благоприятни за развъждането им. Но това не е достатъчно, за да ги превърне в основна заплаха.
— Не знам. Възможно е това, че са станали общителни да означава нещо, което ние все още не сме в състояние да отгатнем или за което не сме се досетили. Имало е огромно значение в случая с мравките и пчелите. Сега те представляват първоначалните паяци плюс нещо друго, както казах. Остава ни да открием какво е това нещо друго.
— И все пак не разбирам…
— Така ли? Нека да ти разкажа един вариант на приказката за Пепеляшка — рече Камила. — Имало едно време плахо, боязливо създание, което много приличало на лемур. То се криело в гората точно като другите животни. Не било силно, нямало нокти, нито пък зъбите му били много здрави. Оцеляло единствено, защото някак съумявало да стои настрана от бедите. Но с течение на времето с него станало нещо, което го променило. Продължавало да е бозайник, но същевременно имало още нещо неопределимо… И именно поради това мистериозно нещо, то се издигнало и станало Повелител на всички животни, превърнало се в Господар на вселената… След като това веднъж вече се е случило, нищо не пречи да стане пак. Както съществува възход, така има и падение. Никой от нас не е вечен. След като е било възможно да се случи с това малко маймуноподобно създание, какво пречи да стане и с другите.
— Но не, за Бога, не с паяците…!
— И защо пък не с паяците? — поиска да знае Камила. — Умът е само явление, което е присъщо на настоящата доминираща разновидност. Останалите създания се справят добре и без него. Но освен разума, в природата съществуват и други сили. Отново бих си позволила да ти напомня за термитите и пчелите, те строят сложни структури и управляват комплексни общества без да използват разум, събират се, за да се защитят и нападат, без той да ги ръководи. Разумът, доколкото знаем, е само светлинка в мрака, той представлява интерес като явление, но не е напълно необходим за съществуванието на всички живи същества. Днес си на власт, утре те няма…
— Значи да се върнем към свят, управляван от инстинкти? — запитах аз.