— Инстинктът е толкова коварна дума. Означава нещо, което е било „докоснато“… божия пръст ли? Признава неуспеха да разберем защо дадено нещо се случва или не, чисто и просто приемане на факта, че се случва именно по този начин. Не обяснява абсолютно нищо. Твърде лесно е да се каже, че пчелите „инстинктивно“ построяват шестоъгълна клетка или че паякът „инстинктивно“ изплита математически издържана кълбовидна паяжина, като с това се ограничават знанията ни за придобитите характеристики. Не, има още нещо. Както има и обща (корпоративна) чувствителност — фактът, че армията на мравките знае кога да се защити или кога да нападне, че пчелите познават работата си в кошера, че ятото птици знае кога да се извие или кога да се гмурне във водата като едно цяло. Това не е демонстрация за функционирането на ума, а е някакъв вид общуване… Разбираш ли какво искам да кажа? Очевидно тези паяци са придобили въпросното умение да общуват и там се крие предимството им. Това, което остава да се открие, е степента, до която го притежават. Нищо чудно да е в по-голямо количество, отколкото нормалната за другите разновидности степен… Тези, които видяхме вчера, когато седяхме на сушата, изглеждаха доста ефикасно организирани.
Загасих угарката си.
— Виж какво — рекох, — дойдохме тук да вършим работа, а не да измисляме най-различни фантазии. Не е ли време да се заемем с нея?
— Добре — съгласи се тя, като извади мачетето си.
Направих справка с компаса и започнахме да работим.
Пътеката, която изчистихме, беше неравна, но ни спести излишен труд. Щом се оказвахме изправени пред гъст храсталак, ние го заобикаляхме или поне се опитвахме да намерим място, където не е толкова гъст и прочиствахме там. По същия начин заобиколихме струпани накуп дървета и доста страшни на външен вид трънливи храсти, но в общи линии следвахме правилната посока. Напредвахме бавно и работата вървеше трудно. Склонността на Камила да забравя за работата, когато нещо интересно за нея в професионално отношение привличаше вниманието й, не ни помагаше особено. След един час грубо разсичане на обилната растителност пред нас, бяхме напреднали около сто и петдесет метра и почувствахме, че е дошло време малко да се поосвежим. Освободихме си място, където да можем сравнително удобно да седнем.
Този път Камила не показа склонност да ми развива теориите си. Подозирам, че седеше и измисляше нови, докато си дъвчеше сандвича. Както си седяхме, изведнъж осъзнах пълната тишина, която ни обграждаше. При нормална ситуация подобно място би гъмжало от най-различни звуци: крясъци на птици, шумолене, подскачане или плъзгане на невидими дребни създания, постоянното бръмчене на насекомите, жужащия фон, фон, пронизван от време на време от резки крясъци, но тук не се чуваше нищо друго, освен случайното бръмчене на някое и друго загубено крилато насекомо и звукът от дъвченето ни. След време това мълчание започна да ми действа на нервите. По-скоро за да наруша настъпилата пълна тишина, отколкото поради искрен интерес, запитах:
— Това нещо сигурно има естествен срок на действие. Когато изтребят всички живи същества тук, трябва просто да се самоунищожат и умрат.
— Паяците са канибали — рече Камила.
— Дори и така да е, искам да кажа, едно затворено канибалско общество едва ли би просъществувало продължителен период от време.
— Може и така да е, но за известно време ще функционира, докато, както вече споменах, не се научат да ловят риба. Тогава проблемът с намирането на храна ще отпадне и няма да има нищо, което да ги спре.
— Но как, по дяволите, ще се научат да ловят риба?
Тя сви рамене.
— Сътрудничеството прави възможни много неща. Като работят заедно, могат да изтъкат здрава мрежа. Вероятно ще започнат да я опъват пред някой тесен излаз, заобиколен от камъни. Когато дойде приливът, ще я вдигат и ще изчакват водата да се отдръпне. По този начин в капана им ще попадат скариди и други дребни риби. После ще започнат да се стремят да уловят по-големи риби и ще изобретят нови методи как да ги хванат.
— Говориш за тях като че ли са разумни същества.
— Това е, което ме тревожи. Ясно е, че не могат да разсъждават, както ние го разбираме, а именно чрез функционирането на мозъка. Но, както казах и преди, трябва да има нещо, което да прилича на разум и което да действа в тях. Нещо, което първоначално ги е подбудило да използват паяжината, за да хващат насекоми и след това е продължило да ги вдъхновява към изграждането на по-сложни, внимателно проектирани паяжини, които са присъщи на висшите форми. Много от насекомите са в състояние да произвеждат различни видове коприна. Но единствено паяците са се научили как да я усъвършенстват, за да я използват като оръжие и средство за изкарване на прехраната си. Знаем, че това не се дължи на интелигентност, но е имало ръководна сила от някакъв вид… трябва да е имало. И това е станало сред индивидуалисти. Сега те действат заедно. Сътрудничеството въвежда фактор, който е по-голям от сумата на частите му. Какво може да постигне сам човек? Така че, ако тази сила е помогнала на индивидуалистите да открият средство за хващане на летящи насекоми, със сигурност може да насочи една група от тях как да намери средство за ловене на риба, когато се появи нужда от това. Тревожи ме до каква степен се е развила тази сила и каква още способност може да ги подтикне да развият…?