След около четиристотин метра, попаднахме на първата им група. Трябва да се е крила някъде близо до пътеката, защото изникнаха иззад едно прикритие няколко метра пред нас, като стремително се отправиха насреща ни.
— Спрете! — изкомандва гласът зад нас.
Подчинихме се. Паяците се приближиха и започнаха да се катерят по краката ни. Както и преди, паднаха, след като стигнаха до колената ни. Човекът зад нас очевидно наблюдаваше срещата, защото го чух да промърморва нещо. След това изрече:
— Продължете!
Камила, обаче, се обърна назад.
— Воалът ми — изрече тя, като наклони глава, за да му покаже, че се е навил около ръба на шапката й.
Мъжът за миг се втренчи в нея неразбиращо, след това се досети каква е работата. Направи крачка напред, като продължаваше да държи пистолета все още в дясната си ръка и с лявата освободи воала, за да се спусне пред лицето й. Като направи това, забелязах, че паяците не направиха никакъв опит да го нападнат. Спряха на разстояние около десетина сантиметра от краката му и се отдръпнаха. Очевидно, мазилото, с което се бе намазал, бе далеч по-силен препарат против насекоми от нашия инсектицид.
Той се обърна към мен и оправи и моя воал така, че да пада хлабаво пред лицето ми и да не ми пречи. След това продължихме.
Скоро ни нападна нова група паяци, след нея още една. Два пъти падаха върху нас от надвисналите храсти. Без защитната сила на воалите щяха да кръжат на рояци по лицата ни; дори и с тях имаше няколко неприятни момента, преди да се откажат и да паднат на земята.
След като продължихме, разбрах, че пътеката, по която вървяхме, бе стара и неотдавна почистена, подобно на пътеката, която бяхме следвали от брега. Не бях в състояние да видя компаса си, за да проверя в коя посока се движехме, но прецених, че води на няколко градуса по-далеч на север от другата. Очевидно преди е била по-широка и по-често употребявана, което, независимо от покриващата я изобилна растителност, бе улеснило прочистването на проходимо място.
Скоро сред храстите от двете страни започнах да забелязвам нишки паяжина. Първоначално бяха случайни нишки, разположени тук-там, но скоро стигнахме до едно място, където бяха вплетени в малки листа, подобни на хамаци с неправилна форма, метнати през клоните на даден храст или между един храст и следващия. Тези хамаци бяха разположени вкупом, като всеки куп очевидно бе общинска собственост на група паяци, които чакаха нетърпеливо около тях, готови да се нахвърлят на всичко, паднало вътре. Перспективата да им се сбъдне желанието в регион, почти напълно лишен от насекоми, изглеждаше доста малка и не виждах нищо хванато в капаните им. Паяците, обаче, изглеждаха подготвени да чакат търпеливо и безкрайно.
Когато минахме достатъчно близо до тях, за да ни видят, или по някакъв друг начин да почувстват присъствието ни, изведнъж престанаха да бъдат бездейни и се втурнаха на рояци към нас от клоните или от земята, за да ни пресекат пътя. Обикновено закъсняваха. Бяхме минали преди те да стигнат стратегическата за нападение точка, но от време на време лидерите им пристигаха навреме, за да се спуснат върху ни или да стигнат до краката ни.
Като продължавахме да вървим, хамаците паяжина на нашето ниво започнаха да стават все по-редки и по-редки. Вместо тях се появиха по-тежки хамаци, метнати между клоните на около три метра от земята, което правеше шансовете нещо да падне в по-ниските паяжини, наистина минимални.
Скоро навлязохме в зона, където имаше още по-големи хамаци от паяжини, които вече не се простираха между дърветата. Висяха от клоните на лишеи и леко се поклащаха при раздвижването на въздуха. Цялата гора изглеждаше покрита с леко полюшващи се парчета паяжини.
Камила, която вървеше отпред, спря и се огледа.
— Призрачно е — рече тя, — сякаш всяко дърво е с покров.
Гласът й прозвуча високо сред царящата наоколо тишина.
Хрумна ми, че част от призрачния ефект се дължеше на лошото осветление и погледнах нагоре. Не можах да видя небето. Върховете на дърветата се губеха в полупрозрачна белезникава мъгла и разбрах, че сега трябва да се намираме под белия саван, който бяхме видели в далечината.
Изглеждаше като че ли цялата гора бе покрита с него. Паяжината образуваше непрекъснат лист от върха на едно дърво до друго и паяците също се намираха горе, при нея. Сега на земята вече нямаше никакви паяци, нито пък бях виждал някакви от известно време.