Кусаке, сега вожд по наследство от баща си, Татаке, бил шокиран, но не бил човек, който се оставя да бъде воден от рефлексите си. Бил научил от баща си, както по наставления, така и от нагледен пример, качествата, които се изисква да притежава съвременния вожд. Напълно разбирал, докато някои от хората му и до ден днешен така и не схванали, че пред каквито и провокации да ги изправя правосъдието, съвременният свят съдържал почти безперспективно бъдеще за романтичен вожд на воини. Легендарните герои били част от гордата им история, които все още трябвало да бъдат почитани, но не и пример за подражание. Задачата на вожда била, когато положението на племето му е най-затруднено, да се опита да го задържи да не се разпадне и да попречи на дезинтегрирането му, да запази целостта му до момента, в който нещата отново се обърнат в тяхна полза. Докато това не станело, вождът трябвало на първо място да бъде политик; а воините — работници. Храбростта трябвало да се крие зад лукавост и хитрост, а ожесточеността — зад студена решителност. Необходимо било да се поддържа огъня на гордостта и вярата, но на затъмнено осветление.
Личните възгледи на Кусаке по въпроса за продажбата на Танакуатуа били емоционално объркани, но той като политик ясно виждал и разбирал ситуацията: Британското правителство не само ги било лишило от родния им дом, но и бе отишло още по-далеч, като го бе продало за сума далеч по-голяма от заплатената им компенсация, като по този начин си изкарало добра печалба от тази сделка; правителството било виновно за продажбата на остров с наложено върху него табу на купувач, който нямало да може да го използва. Цялата работа от няколко гледни точки приличала на въпиющ скандал. Като обмислил въпроса, Кусаке решил да се спре на планове А и Б. План А бил да се следва съвета на законодателното тяло. Ако той е обезсърчителен, план Б бил да се обърнат към онези членове от опозицията, които носели отговорност за намиране начина на придвижването им от резервата до Иму, които да повдигнат въпроса в Парламента.
За съжаление, колкото и разумен да бил този подход в политически план, той не се харесал на по-енергичните от членовете на племето и опозицията срещу него се сформирала около Наета.
Наета, син на Нокики, като млад бил един от тримата, останали с баща му на Танакуатуа до последния миг. Това го бе издигнало в очите на другите и му бе създало престижен имидж, както и го бе довело впоследствие до наследяване на мястото на баща му като главен лечител на племето.
Негодуванието му от продажбата на острова отишло дори още по-далеч от това на вожда, като твърдял, че Танакуатуа дори не бил собственост на правителството, за да има право да го продава. Компенсацията, твърдял той, не била пари, дадени срещу покупка; била заплащане на съвест, тъй като именно в резултат на правителствените действия Танакуатуа бил доведен до положение да му се наложи табу, под което се намирал и в момента.
В допълнение към това, позицията на Нокики и впоследствие саможертвата му били направили острова, макар и забранена, но завинаги свята за племето земя, двойно по-свята за членовете на тотем-клана на Нокики.
При тези обстоятелства искът, който предлагал Кусаке, и който, в случай, че успеел, би довел чисто и просто до един финансово изразен жест на компенсация, бил маловажен и несъществен. Наета бил наистина шокиран, че честта и светите места на един горд народ биха могли да станат предмет на бартерна сделка. Било позор да принудят духовете на прадедите си да ридаят и стенат в Щастливата земя. Било дошло време за действие.
Танцьорката по вълните, която също така се ползвала с престиж като жената, имала привилегията да изплете погребалната рогозка на Нокики, взела неговата страна, но предложила свой вариант. Било известно, казала тя, че ужасна смърт очаква всички, които стъпят на Танакуатуа. Накаа бе останал верен на Нокики. Следователно не било нужно да се предприемат някакви действия, както предлагал Наета. Това, което било от първостепенна важност в момента, настояла тя, било да покажат вярата си в Накаа; да го почетат, да поискат опрощение на греховете си, да изкупят слабостта на онези, които се били отклонили към Белия бог, да признаят безверието, направило ги неспособни да защитят собствения си остров, като по този начин довели нещата до там, Нокики да го прокълне; и да се молят враговете им да ги постигне справедливо отмъщение.
Наета отвърнал, че да оставят цялото отмъщение на Накаа би послужило като доказателство, че народът им продължава да е бездушен. Ако продължат да оставят нерешени проблемите си, докато същевременно чужденци живеят на святата им земя и тъпчат гробовете на прадедите им, не е нужно никой да се изненадва, когато ги връхлетят нови и по-лоши нещастия. Това, от което се нуждаели сега, било положителното потвърждение на вярата в законите на Накаа; дела на посвещение; действие не от тяхно собствено име, а от името на Накаа; действия, които да им възвърнат покровителството на старите богове и да оставят духовете на прадедите им да почиват в мир.