Старите и тези на средна възраст се разделили. Някои поддържали политиката на Кусаке, други поддържали Танцьорката по вълните. Младите също се разделили помежду си, но по различен начин. Някои от мъжете, които, както Татаке се бе оплакал, били престанали да вярват в каквото и да било, си останали циници, въпреки че проявявали интерес към всякакъв вид възможна компенсация, която може да се извлече срещу продажбата на острова; но имало и други, които взели страната на Наета и провели племенни съвети по тези въпроси.
Финансовите средства били една от най-големите пречки. Пред Кусаке и по-възрастните били изложени няколко плана. Всеки от тях бил отхвърлян веднага, щом станало ясно, че няма никаква надежда да получи подкрепа от племенната хазна.
— Много добре — провъзгласил Наета, — тези боязливи мъже ни показаха къде се намираме. Храбрите ни прадеди не са се нуждаели от това изобретение на белите хора, наречено „пари“. Богатството им се е състояло от добрата воля на боговете. Да направим това, което и те са правели. Да се помолим на боговете да ни ръководят и да ни посочат правилния път на действие. Ако им покажем, че вярваме в тях, те от своя страна ще ни посочат как можем да станем инструменти на отмъщението им.
В продължение на много месеци боговете имали вид на глухи. И тогава, един ден се разнесла новината, че в Уиджанджи някакъв агент се опитвал да организира група, която да помогне на едни чужденци при слизането им в Танакуатуа. Като се вземе под внимание известната репутация на острова, не било за чудене, че нямал успех.
Като чул това, Наета се замислил и след време благодарил на боговете, че са му показали пътя.
На сутринта свикал последователите си и ги запознал с плана си.
Разказът на Наета, докато ни говореше до огъня, не бе ясен и ние не можахме да схванем голяма част от него. Едно, обаче, ни беше ясно и то озадачи Камила.
— Вие преднамерено сте дошли на остров, който е табу. Не разбирам това.
Той сериозно кимна.
— Накаа разбира — увери я той. — Знае, че сме дошли с единствената цел да свършим неговата работа. Да помогнем на Малките сестри. Не сме дошли, за да живеем тук. Така че той ни разрешава и сме в безопасност.
— Разбирам, проявил е милост — промърмори Камила. — Винаги има начин да се заобиколи един закон…
Наета не обърна внимание на думите й. Погледна я съсредоточено и повтори първоначалния си въпрос:
— Сега вие ми разкажете защо сте дошли тук.
— Добре — съгласи се Камила и му разказа в общи линии за Проекта.
Невъзможно е да се определи каква част от всичко това той успя да разбере. Слушаше неподвижен и безизразен, с очи фиксирани върху пламъците, без да мига. Аз, от своя страна, я слушах с крайна незаинтересованост. Схемата, която ми се беше струвала толкова примамлива у дома, със всичките ресурси, които парите на лорд Фоксфилд биха могли да купят, за да я подкрепят, постепенно бе станала напълно нереална от момента, в който стъпихме на острова. Сега бе толкова несъществена и маловажна, колкото и въздушна кула или блян.
Тя свърши с обяснението, че Танакуатуа е бил избран като място, където общността ще може да развива свой собствен живот, освободен от външни влияния и намеси.
Наета вдигна поглед и бавно поклати глава.
— В света не съществува такова място. Вече не — отсече той.
— Може и да сте прав — съгласи се Камила, — но ни се струваше възможно. Този малък остров, изгубен сред огромния океан…
— Знаели сте за табуто, но не ви е интересувало. Чувал съм, че белите хора се присмиват на табуто. Глупаво е, много глупаво. Не сте знаели за Малките сестри.
— Вече няколко пъти ги споменавате. Кои са те?
Вместо отговор Наета докосна с пръст знака на гърдите си.
— О, паяците. Не, не знаехме за тях. Защо ги наричате Малките сестри?
— Защото са моите малки сестри. Накаа ги е накарал да се появят от разлагането на тялото на баща ми Нокики. Значи ми се падат сестри и братя.
Той спря. Камила не каза нищо и Наета продължи:
— Те са пратениците на Накаа. Изпратил ги е, за да накаже света. Както веднъж е изгонил мъжете и жените от Щастливата земя, така сега ще ги прогони от света. Това е неговото отмъщение; малките ми сестрички са инструмента, с който си служи за целта. Сега те са само в Танакуатуа, но той ги е научил как да летят. Те вече се отправят заедно с ветровете, които ще ги отнесат по всички краища на земята.