Камила кимна.
— Да, разбрахме това.
— Ще се плодят там, където се приземят; и когато се размножат достатъчно, ще пренесат табуто, наложено на Танакуатуа, върху целия свят. Това ще бъде отмъщението на Накаа.
Камила се замисли и след това поклати глава.
— Не разбирам… отмъщение за какво?
— За безверието — рече й Наета. — В старите времена — обясни той, — хората са се подчинявали на заповедите на Накаа, съдията и законодателя. Почитали са тотемите си, съхранявали са светилищата си, благоговеели са пред костите на предците си, изпълнявали са погребални ритуали съобразно законите му, за да не може той да ги изгони или хвърли на коловете в ада, когато духовете им се изправят пред него за вечния съд, а за да отвори вратите на Рая на сенките, където ще могат завинаги да живеят щастливо и спокойно. В продължение на много поколения честните почтени мъже и синовете им са се подчинявали на тези закони и именно чрез вярата им, духовете им са отишли да живеят в Рая, докато другите са попаднали в Ада. Но тогава се появили белите хора. Те донесли със себе си коварни оръжия, лоши болести, злото на парите, порока на алчността. И което е най-лошо от всичко, те разрушили вярата като показали, че тези злини са по-силни от добродетелите. Нито почели законите на Накаа, нито уважили обичаите и традициите на мъжете и жените — и въпреки това не ги сполетяло нещастие. Останали си могъщи при всичките си злини и пороци. Като видели всичко това, много от хората ни започнали да изпитват съмнения. Загубили вярата си в законите на Накаа, загубили вяра в традициите си, престанали да вярват в самите себе си. Престанали да бъдат горд и независим народ, като в объркването си се превърнали в жалки и слаби хора. Не разбирали, че Накаа ги подлага на изпитание, като ги изправя лице в лице със злото и че те не са издържали това изпитание. Но Накаа, който седял до портата на Земята на сенките, ги наблюдавал. Все по-малко минавали през тази врата всяка година, а много повече били хвърляни да горят на кладите в ада. Когато чул молбата на Нокики да се наложи табу на острова, той взел решение. Хората не стрували нищо. В началото ни изгонил от Щастливата земя, защото прадедите ни нарушили и не изпълнили нарежданията му, а сега ще ни изгони и от света; така, както е наредил на Малките сестри да излязат от тялото на Нокики и да разрушат света.
— Денят на Страшния съд — замислено изрече Камила.
Наета поклати глава.
— Накаа вече е произнесъл присъдата си — увери я той. — Сега настъпва денят на изпълнението й.
— И все пак не разбирам защо сте тук — отново се обърна към него Камила.
— Все още има някои от нас, които почитат законите на Накаа, които могат да минат покрай ада и да влязат в Земята на сенките. Приемаме присъдата на Накаа; изпълняваме волята му, за да може той да каже, когато настъпи деня да съди нас: „Вие сте ми били верни служители“ и да ни отвори вратите, за да влезем. Ето защо сме дошли тук да помогнем на Малките сестри.
— И как правите това? Изглежда, че те се справят доста добре и без помощта ви — настоя тя.
— Когато срещнехте Малките сестри, щяхте да имате възможност да изпратите съобщение, в което да разкажете за тях и да помолите за помощ срещу тях. Белите хора са умни — призна Наета, — възможно е да намерят начин да унищожат Малките сестри тук. Можехте да изпратите съобщение да дойде кораб, за да избягате от табуто, както и от волята на Накаа. Взели сме мерки това да не стане. Дали сме повече време на Малките сестри да се плодят и да отлетят по целия свят. Направихме всичко възможно нарушителите на табуто да бъдат наказани.
Камила известно време изучаваше лицето му.
— Искате да кажете, че вие сте тези, които разбихте радиото ни? — запита тя.
Наета кимна.
— Налагаше се — простичко рече той. Поразмисли известно време, след което каза: — Сега, след като ми разказахте защо сте дошли в Танакуатуа и какво сте възнамерявали да правите тук, напълно разбирам, че такава е била волята на Накаа — да дойдем и да помогнем на Малките сестри. Свършихме добра работа.
— О-о — възкликна уклончиво Камила.
Наета кимна.
— Белите хора — рече той, — дойдоха при нас като проклятие. Те не зачетоха нищо. Разрушиха начина ни на живот, потъпкаха традициите ни. Изкушенията им объркаха разбиранията ни. Законите, наложени от тях, бяха закони на техния бог, не на нашия. Не разбираха нещата на духа, единствено земните дела. Бяха зли, и все пак ни победиха, това погуби вярата ни. Човек без вяра, без традиции с нищо не е по-добър от животните. Той не означава нищо. Но справедливостта на Накаа е да накара тези, които са погубили вярата ни, също да страдат. Значи работата е добре свършена.