От този момент нататък, след като Проекта вече бе придобил реално местонахождение, нещата взеха друга насока. Увеличи се темпът на подготвителните работи. Изведнъж се оказах в ролята на помощник на Уолтър и дори присъствах на някои от интервютата му с перспективните кандидати.
Не мога да кажа, че съм бил впечатлен от качествата на хората, които идваха при нас да ни предложат помощта и съдействието си, но се утешихме с мисълта, че това ще е само първоначалната инициаторска група. Веднъж учредеше ли се Проекта и възникнеше ли всеобща загриженост за развитието му, все нещо по-свястно щеше да дойде при нас, тъй като щеше да има далеч повече неща, които да ги привличат.
Без съмнение, Уолтър, както и ние останалите, бяхме подценили трудността да съберем един вид ядро за подобно начинание. В края на краищата подходящите оставаха, а другите ги освобождавахме. От само себе си се разбира, че рядко се срещат хора, чиито способности да са им спечелили достойно място в системата ни, а те да са готови да го захвърлят с лека ръка, за да се заемат с една идеалистична прищявка. Така че повечето от хората, подали молба за участие, бяха един или друг вид неудачници. От тях не ставаше подходящ материал за основаване на нова инициаторска общност, нито пък каквато и да било общност. За Уолтър, който провеждаше интервютата за наемане на хората на работа, тази мисъл трябва да е била обезсърчителна. Беше си поставил за цел да набере група от петдесет човека, но сега бе готов да се задоволи и с четирийсет и шест.
Междувременно, след като успешно се приключи с покупката на Танакуатуа, лорд Фоксфилд се появи открито като човека, подкрепил Проекта и стоящ зад гърба му.
Той бе малко или повече принуден да признае официално спонсорирането на този Проект, за да избегне по-неприятен вид реклама.
Има един метод на опозиция, който, по старинен обичай, все още продължава неизменно да се прилага. Човек си избира някакво събитие, което има вероятност да стане плод на общественото възмущение и тенденция, която е в хармония с възгледите на Партията. В даден момент на бездействие привлича вниманието на някой национален вестник към въпроса. Ако темата изглежда интересна и не се появи нищо по-достойно за вниманието на читателите, вестникът възприема въпроса като своя кауза и го лансира с трясък. Тогава Партията дава съгласието си човекът да отмени повдигнатия въпрос, като превърне вестникарските статии в доказателство за страстната загриженост на народа за произволите и грубите беззакония на последното правителство. По този начин вестникът се изкарва кучето-пазач на обществеността, Партията на въпросния човек е неговият готов шампион и ако всичко мине добре, трябва още веднъж да се покаже в лоша светлина правителството.
В случая с продажбата на обекта в Танакуатуа, избран като подходящ материал за използване на тази тактика, се получи засечка. Бе решено, че заглавие от сорта на „Възмутителен скандал — тайна бартърна сделка на британска територия с цел задоволяване частни интереси“ би създало доста проблеми и вестникът „Дейли Тайдингс“1 бе готов да сътрудничи. Всъщност главният му редактор беше зает предимно с мисълта как най-добре да го използва, когато получи информация във връзка със следните съществени фактори: (а) че Тири, човекът, осъществил покупката на Танакуатуа, е подставено лице на лорд Фоксфилд, (б) че съществува дългогодишно приятелство между лорд Ф. и негова светлост, собственикът на вестник „Тайдингс“ и (в) че последният бе станал собственик на остров в Караибско море при доста сходни обстоятелства.
Напълно е разбираемо, че интересът на вестника към въпросния Проект заглъхна след последните разкрития. Още повече, ясно бе дадено да се разбере, че негова светлост (представителят на пресата) ще счита всеки направен опит да се засегне въпроса в друг вестник, като неколегиално действие и няма да погледне благосклонно на това. Впоследствие, когато опозицията вече разполагаше с нови теми и скандали за коментар, смяната на собственика на Танакуатуа вече не предизвикваше ничий интерес, с изключение на някое и друго мимолетно споменаване тук-там.
Но интересът на лорд Фоксфилд вече бе известен и след като този факт по никакъв начин не можеше да се отрази на цената, заплатена от него за острова, той вече изявяваше желание да се покаже като основоположник на начинанието.
Пресата, обаче, си отмъсти, както се получава винаги в подобни случаи. Начинанието се представи като приумица на изкуфял старец, а членовете на експедицията бяха изобразени като група безотговорни хора, за които животът в добре подредено и организирано общество не е достатъчно добър и внушаваше на читателите мисълта, че ако искат да си останат със здрав разум и нормални, трябва да си стоят вкъщи. За всички нас това бе период на изпитания и пет от доброволците се отказаха, с което общият брой на работната ни сила стигна до четирийсет, но когато вече не бяхме сред първите заглавия на последните новини, интересът на вестниците към нас заглъхна и само краткокрайно се възобнови в навечерието на заминаването ни.