Междувременно правехме всичко възможно, за да ги обезсърчим. По вечерно време започнахме да ги пръскаме с бензин. Това изобщо не им хареса и създаде поразии сред тях, като унищожи голямо количество. Но на следващата сутрин се появиха още повече, като новопристигналите изяждаха труповете на падналите. Затова после започнахме да палим бензина, след като напръсквахме. Но на следващия ден неизменно се появяваха все по-големи и по-големи количества паяци…
Както казах, непрекъснатата заплаха от нападението им, която ни застрашаваше, започна да ни действа на нервите. Започнах да се чудя докога ще продължи това и дали няма да се превърне в мания, като например, арахнофобия или непрекъснат страх от паяци. Не смеехме да махнем нито една от взетите от нас предпазни мерки, с единственото изключение, че си позволявахме да си свалим шапките и воалите, докато работехме, тъй като тогава не съществуваше опасността неочаквано да се спуснат отгоре ни. През цялото време трябваше да сме нащрек, тъй като почти всеки ден те успяваха да прокарат ефирен мост или два и да започнат да се придвижват към нас и непрестанно се налагаше да прекъснем това, с което сме се заели и да ги отблъскваме като ги пръскаме с бензин. Налагаше се да спим под най-щателно подредена и проверена мрежа против комари, а първата ни задача след като се събудим сутрин, бе да прегледаме внимателно цялата сграда и земята наоколо, да не би случайно да са успели да проникнат там през нощта.
Но работата ни напредваше. След пет-шест дни бяхме уплътнили всички ъгълчета на пода, стените и покрива със стъклопласт, бяхме покрили всички прозорци с мрежа, здраво завързана с дъски и бяхме монтирали автоматични алармени устройства, задвижващи се при най-малкото поместване и отваряне на пода, вътрешната и външната врати. Най-сетне започнахме да усещаме, че разполагаме с безопасно убежище, въпреки че продължавахме за всеки случай да използваме мрежите си, за да сме по-сигурни.
Като постигнахме всичко това, пренасочихме вниманието си към преместване на запасите от лагера на брега към обекта на селището. Успяхме да използваме трактора и ремаркето за тази цел, но преместването на сандъците, отварянето им, натоварването и разтоварването на съдържанието им бе твърде непосилен за двама души труд. Едва успявахме да осъществим по едно пълно пътуване на ден.
Видяхме го на края на третото ни преместване на багажа. Тъкмо бях паркирал трактора до сградата и бях слязъл от седалката, когато Камила нададе вик от върха на натовареното ремарке и възбудено посочи към лагуната. Покатерих се горе при нея, като се чудех какво ли става и го видях. Малък хидроплан, разположен неподвижно на повърхността на лагуната с две човешки фигури, които стояха на платформите му, а една надута малка лодка се люлееше до тях. Шумът от трактора трябва да е заглушил шума от мотора му и да ни е попречил да го чуем, като пристига.
Един от мъжете се качи в лодката и се задържа на платформата, за да изчака и другия да се качи до него.
Камила започна да се спуска надолу.
— Бързо! — рече тя. — Трябва да им попречим да слязат на брега.
Втурнахме се по пътеката към лагера. На едно място тя правеше завой, който ни позволяваше да видим всичко. Лодката вече бе изминала повече от половината път до брега. Забързахме се с всички сили.
Когато успяхме да излезем от дърветата, лодката вече бе съвсем до брега, на няколко сантиметра от него и единият от мъжете излизаше от нея. Спрях и изкрещях, но бях твърде далече от него, за да ме чуе. Продължих да тичам. Другият мъж слезе и те се приближиха през плитката вода, като мъкнеха лодката след себе си. И двамата с Камила завикахме в един глас. Този път ни чуха, видяха ни и единият ни помаха с ръка за поздрав. Ние отчаяно им закрещяхме и замахахме с ръце да се махат оттам. Те размениха няколко думи и отново бодро ни помахаха с ръка.
Оставиха лодката на мокрия пясък и започнаха да вървят по брега. Точно пред тях се виждаше едно кафяво петно, което се движеше срещу тях. Изкрещяхме с все сила и отново им направихме знак да се махат. Не ни разбраха. Единият бе забелязал кафявото петно. Каза нещо на спътника си и се наведе да го разгледа по-отблизо. Петното стигна до крака му и се покатери изневиделица по него, без да се спре дори за миг.