Това е само една малка част от речта му, която се характеризираше с голяма наситеност на сравнения и метафори, и с известно объркване, както е възможно някои вече да са се досетили, във възгледите му по отношение подхода към предмета и целта на Проекта. Независимо от това, посланието му бе съвсем ясно: „Съществуват достатъчно знания и средства за създаването на ново здравословно общество. Давам ви възможност да ги използвате. Взимайте я, използвайте я и ви пожелавам късмет във всички ваши начинания.“
Лорд Ф. би могъл със същия ефект точно така кратко да изрази мисълта си, защото имаше някои хора в аудиторията му, за които не бе никак лесно да съчетаят пропагандата му за рационализъм с нетърсените перспективи на обожествяването им.
Това обаче беше денят на негова светлост. Бе заплатил добра сума за него и тепърва му предстоеше още много да плаща, така че го изслушаха търпеливо, като от време на време му ръкопляскаха тук-там, до последния зов да помним винаги думите на Хенли: „Аз съм Господар на собствената си съдба, аз съм Капитан на собствената си душа.“
Има цветна снимка на групата ни, събрана на следващия ден върху палубата на кораба „Сюзана Дингли“, направена малко преди да отплуваме. На брой сме трийсет и осем човека, като групата ни достигна до този брой, след като още двама-трима се отказаха след изслушаната предната вечер реч.
Не приличаме на група, която непосветеният наблюдател би могъл спонтанно да приеме като Основателите (и основателките) на една нова ера. И все пак, как другояче би могло да се класифицира събитието? Толкова много хора успяват да изглеждат незабележими, докато изведнъж не направят такова впечатление, че другите да им обърнат внимание.
И в края на краищата, след като ни бе дадена справедлива възможност, бихме могли и да успеем — някои от нас поне…
Доминиращата фигура на снимката без съмнение е госпожа Бринкли. Това се дължи отчасти на изпъкналостта на пътническата чанта в ръката й — масивен предмет, украсен с шевици, наподобяващи японски ловни мотиви, — но дори и без нея огромното й лъчезарно, заемащо доста място присъствие би привлякло незабавно окото. Човек веднага остава с чувството, че каквито и да са били намеренията, идеалите и надеждите на всеки един от нас, Дебора Бринкли е тази, която знае точно какво иска, а то е още бебета и тя е твърдо решена да продължи да ги ражда едно след друго на Танакуатуа или навсякъде другаде, където я отвее вятърът на живота. Тя и съпругът й до нея, с вид на здрав, як и способен фермер, какъвто в действителност е, я правят най-впечатляващата и вдъхваща доверие фигура на снимката.