Агата Кристи
Паяжината
Глава първа
Копълстън Корт — красивият провинциален дом от осемнадесети век на Хенри и Клариса Хейлшъм-Браун, разположен сред леките възвишения на една хълмиста местност в Кент — изглеждаше привлекателен дори в един отиващ си вече дъждовен мартенски следобед. В обзаведената с вкус гостна на приземния етаж, чиито френски прозорци водеха към градината, двама мъже стояха до ниска масичка, на която имаше табла с три стъклени чаши портвайн, върху всяка от които беше залепено етикетче, съответно с номер едно, две и три. На масата имаше също така молив и лист хартия.
Сър Раулънд Делахей, изтънчен мъж малко над петдесетте, с приятни и изискани обноски, се беше разположил върху страничната облегалка на един удобен стол, докато неговият събеседник завързваше очите му. Хюго Бърч — мъж на около шестдесет години, склонен към известна сприхавост, постави в ръката на сър Раулънд една от чашите на масата. Той отпи, помисли малко и после рече:
— Бих казал… да… определено… да, това е „Дау от 42-ра“.
Хюго върна чашата на масата, промърморвайки „Дау 42-ра“, отбеляза го на листа и подаде следващата чаша. Сър Раулънд отново отпи от виното. Направи пауза, отпи още веднъж и после кимна утвърдително:
— О, да! — заяви уверено той. — Ето това е наистина един много добър портвайн! — И пак си пийна. — Няма съмнение — „Кокбърн 27-ма“! — Той върна чашата на Хюго и продължи: — Представете си само Клариса да изхаби цяла бутилка „Кокбърн 27-ма“ за такъв глупав експеримент! Истинско кощунство! Ала жените просто нищо не разбират от портвайн!
Хюго пое чашата, записа присъдата в листа на масата и му подаде третата чаша.
След една бърза глътка буйната реакция на сър Раулънд не закъсня.
— Ух! — извика той отвратен. — „Алена Кръв“ — вино от сорта на портвайна. Не мога да си представя защо Клариса държи такова нещо вкъщи!
След като мнението му беше надлежно записано, той махна превръзката.
— Сега е ваш ред — каза той на Хюго.
Хюго свали очилата си с рогови рамки и остави сър Раулънд да завърже очите му.
— Е, допускам, че използва евтин портвайн, за да готви заешко задушено или да подправя супата — предположи той. — Не мисля, че Хенри би й позволил да го предлага на гостите.
— Готов сте, Хюго — заяви сър Раулънд, след като пристегна превръзката върху очите на своя събеседник. — Може би трябва да ви завъртя три пъти, както се прави на „Сляпа баба“ — добави той, отвеждайки Хюго до креслото, където го завъртя, за да седне.
— Момент, моля! — запротестира Хюго и опипом потърси стола зад себе си.
— Настанихте ли се?
— Да.
— Тогава ще разменя местата на чашите — каза сър Раулънд, като леко ги размести върху масата.
— Няма нужда — рече му Хюго. — Нима мислите, че е възможно да съм се повлиял от това, което казахте? Аз съм не по-лош познавач на портвайна от вас, Роли, момчето ми.
— Не бъдете толкова сигурен. Във всеки случай човек винаги трябва да внимава — настоя сър Раулънд.
Той точно се накани да подаде една чаша на Хюго, когато откъм градината влезе третият гост на Хейлшъм-Браун. Джереми Уоръндър, привлекателен млад човек на двадесет и няколко години, беше облякъл дъждобран върху костюма си. Той дишаше тежко, очевидно останал без дъх, насочи се към канапето и точно щеше да се строполи отгоре му, когато забеляза присъстващите в стаята.
— С какво, да му се не види, сте се захванали вие двамата? — попита той, докато събличаше дъждобрана и сакото си. — Заместили сте трите карти с чаши?
— Какво е това? — осведоми се незрящият Хюго. — Сякаш някой е вкарал куче в стаята.
— Само младият Уоръндър е — успокои го Раулънд. — Дръжте се прилично.
— О, по шума помислих, че е куче, което е гонило заек — заяви Хюго.
— Три пъти бях до къщичката на вратаря и обратно с мушама върху дрехите — обясни Джереми и тежко се отпусна върху канапето. — Очевидно херцословакският министър е взел разстоянието за четири минути и петдесет и три секунди с дъждобран на гърба си. Пробягах цялото разстояние, но не можах да го взема за по-малко от шест минути и десет секунди. И, повярвайте ми, не мисля, че и той е успял. Единствено самият Крис Чатауей би могъл да го вземе за толкова, с или без мушама.
— Кой ви каза за херцословакския министър?! — запита сър Раулънд.
— Клариса.
— Клариса! — възкликна сър Раулънд и се засмя тихо.
— А, Клариса! — изсумтя Хюго. — Не бива да обръщате много внимание на това, което казва Клариса.