— Добре, щом искаш — каза Клариса и се усмихна.
— Ние трябва да тръгваме — каза Хюго и последва Пипа до вратата, като се провикна към стълбите: — Джереми! Хей, Джереми!
— Идвам! — извика Джереми, докато слизаше забързан надолу, стиснал в ръка стик за голф.
— Хенри скоро трябва да се прибере — прошепна Клариса повече на себе си, отколкото на другите.
Хюго отиде до френските прозорци и подвикна към Джереми:
— По-добре да минем оттук. По-близо е. — После се обърна към Клариса: — Лека нощ, Клариса, скъпа — рече той. — Благодаря ви, че стоически ни изтърпяхте. Вероятно после от клуба направо ще се прибера вкъщи, но обещавам да върна гостите ви цели и невредими.
— Лека нощ, Клариса — обади се и Джереми и последва Хюго навън в градината.
Клариса им махна за довиждане, а сър Раулънд отиде при нея и я прегърна.
— Лека нощ, скъпа моя — каза той. — Уоръндър и аз няма да се приберем вероятно преди полунощ.
Клариса го придружи до френските прозорци.
— Наистина прекрасна вечер — забеляза тя. — Ще ви проводя до портата на игрището за голф.
Те тръгнаха заедно през градината, без да се опитват да настигнат Хюго и Джереми.
— Кога обикновено се прибира Хенри? — по пита сър Раулънд.
— О, най-различно. Скоро ще се върне, предполагам. Както и да е, ще прекараме една спокойна вечер заедно, след като вечеряме студен бюфет и навярно ще се оттеглим рано, далеч преди да сте се върнали двамата с Джереми.
— И, за Бога, не ни чакайте! — каза й сър Раулънд. Те продължиха да вървят в непринудено мълчание, докато стигнаха портата на градината. Там Клариса каза:
— Добре, скъпи, ще се видим по-късно или може би утре на закуска.
Сър Раулънд нежно я щипна по бузата и забърза, за да настигне другарите си, докато Клариса тръгна обратно към къщата. Беше приятна вечер и тя вървеше бавно, като спираше да се наслаждава на гледката и уханията от градината, оставяйки мислите си да блуждаят. Засмя се, когато се сети за мис Пийки с нейното зеле, после установи, че се усмихва, като си спомни за Джереми и несръчните му опити да й се обясни в любов. Запита се лениво дали той наистина е бил сериозен. Докато стигне до къщата, вече кроеше планове как да се справи с предстоящото посещение на Съветския премиер-министър или какъвто беше там.
Глава пета
Клариса и сър Раулънд бяха излезли едва преди няколко минути, когато икономът Елгин влезе в стаята откъм преддверието, носейки поднос с напитки, който сложи на масата. Външният звънец отекна и той отиде до главния вход. Навън стоеше издокаран красив тъмнокос мъж.
— Добър вечер, сър — поздрави го Елгин.
— Добър вечер. Дойдох да се видя с мисис Браун — каза мъжът доста безцеремонно.
— О, да, сър, влезте, моля — рече Елгин. Той затвори вратата след него и попита: — За кого да предам, сър?
— Мистър Костело.
— Насам, сър. — Елгин го поведе през преддверието, на прага на гостната той направи път на новодошлия да влезе и сетне каза: — Бихте ли почакали тук, сър? Мадам си е у дома. Ще видя дали мога да я намеря. — Той се накани да излезе, но се спря и се обърна към посетителя: — Мистър Костело ли казахте?
— Точно така — отвърна непознатият. — Оливър Костело.
— Много добре, сър — измърмори Елгин на излизане и затвори вратата зад себе си.
Останал сам, Оливър Костело огледа стаята, отиде първо да подслуша зад вратата на библиотеката, после зад вратата на преддверието и чак след това се приближи до бюрото, като се надвеси над него и внимателно разгледа чекмеджетата. Дочул шум, бързо се отдалечи от него и застана в средата на стаята, където го намери Клариса, когато влезе през френските прозорци. Костело се обърна и като видя кой е, се направи на учуден.
Клариса проговори първа. Силно изненадана тя възкликна:
— Ти?
— Клариса! Какво правиш тук? — извика Костело. Той звучеше също толкова изненадан.
— Твърде глупав въпрос, нали? — отговори Клариса. — Това е домът ми.
— Домът ти? — гласът му звучеше невярващо.
— Не се прави, че не знаеш — остро отвърна тя.
Костело я погледа минута-две, без да каже нищо. После рязко смени тона и отбеляза:
— Каква прекрасна къща! Беше на стария, как му беше името… търговец на антики, нали! Помня, веднъж ме доведе тук, за да ми покаже някакви столове в стил Луи XV. — Той извади джоба си табакера и я протегна напред. — Цигара!