Выбрать главу

— Не, благодаря — рязко отвърна Клариса. — И — добави тя — мисля, че е най-добре да си вървиш. Съпругът ми скоро ще се прибере у дома едва ли ще му бъде приятно да те види.

В отговор Костело безочливо се изсмя:

— Аз обаче искам да го видя. Затова всъщност дойдох тук. Да стигнем до едно разумно споразумение.

— Споразумение ли? — попита Клариса недоумяващо.

— Споразумение за Пипа — поясни Костело. — Миранда няма нищо против Пипа да прекара част от лятната ваканция при Хенри и може една седмица по Коледа. Но иначе…

Клариса рязко го прекъсна:

— Какво искаш да кажеш? — попита тя. — Домът на Пипа е тук.

Костело нехайно се завъртя около масата, на която бяха сложени напитките.

— Но, скъпа Клариса — възкликна той, — навярно знаеш, че съдът даде на Миранда правата над детето. — Той взе една бутилка уиски. — Може ли? — попита Костело и си сипа, без да дочака отговор. — Никой не оспори това решение, помниш ли?

Клариса войнствено го изгледа.

— Хенри даде развод на Миранда — заяви тя, говорейки ясно и отсечено, — при това само след неофициално споразумение между тях двамата Пипа да живее при баща си. Ако Миранда не беше се съгласила, Хенри щеше да е този, който да се разведе.

Костело разсмя, но в смеха му се долавяше сарказъм.

— Ти май не познаваш Миранда много добре, нали? — попита той. — Тя често променя решенията си.

Клариса му обърна гръб.

— Не вярвам нито за миг — каза тя презрително, — че Миранда иска това дете или че изобщо я е грижа за него.

— Но ти не си майка, скъпа моя Клариса — гласеше наглият отговор на Костело. — Нали нямаш нищо против да те наричам Клариса? — продължи той като се усмихна неприятно. — В края на краищата, сега съм женен за Миранда и практически ние с теб сме роднини. — Той глътна питието си на един път и остави чашата на масата. — Да, мога да те уверя — продължи след това, — че сега Миранда е настроена доста майчински. Смята, че трябва да вземе Пипа да живее през по-голямата част от времето при нас.

— Не мога да го повярвам — отсече Клариса.

— Както желаеш. — Костело се намести в креслото. — Няма смисъл да се опитваш да спориш. В края на краищата, споразумението не е на хартия, нали?

— Няма да вземеш Пипа! — каза твърдо Клариса. — Когато детето дойде при нас, беше с разбити нерви. Сега е много по-добре и е щастлива, ходи на училище и така ще продължава и занапред.

— Как ще задържиш това положение, скъпа моя? — подигра й се Костело. — Законът е на наша страна.

— Какво се крие зад всичко това? — попита Клариса озадачена. — Вас не ви е грижа за Пипа. Какво искате всъщност? — Тя направи пауза, после се плесна по челото. — О, каква глупачка съм! Това е изнудване, разбира се.

Костело точно щеше да отговори, когато влезе Елгин.

— Търсих ви, мадам — каза икономът на Клариса. — Удобно ли ще бъде ние с мисис Елгин вече да излезем в почивка за вечерта, мадам?

— Да, разбира се, Елгин — отговори Клариса.

— Таксито дойде да ни вземе — обясни икономът. — Вечерята е сервирана в трапезарията. — Той се накани да тръгва, но изведнъж се обърна към Клариса. — Искате ли да заключа тук, мадам? — попита той, без да сваля поглед от Костело, докато говореше.

— Не, аз ще се погрижа — увери го Клариса. — Двамата с мисис Елгин можете да излезете вече в почивка.

— Благодаря, мадам — каза Елгин. На вратата, водеща към преддверието, той се обърна и каза:

— Лека нощ, мадам.

— Лека нощ, Елгин — отвърна Клариса.

Костело изчака икономът да затвори вратата, преди да заговори отново:

— „Изнудване“ е много грозна дума, Клариса — изтъкна той, а думите му прозвучаха като клише. — Трябва повече да внимаваш, преди да обвиняваш хората несправедливо. Споменал ли съм изобщо пари?

— Още не — отговори Клариса. — Но това имаш предвид, нали?

Костело сви рамене и направи изразителен жест, протягайки ръце напред.

— Вярно е, че не сме много добре с парите — призна той. — Както ти несъмнено знаеш, Миранда винаги е била много разточителна. Тя, мисля, се надява Хенри да възстанови изгубените й привилегии. В края на краищата, той е богат човек.

Клариса се приближи до Костело и прямо го погледна.

— Чуй ме сега — нареди му тя. — Що се отнася до Хенри — не зная, но за себе си мога да ти кажа — ако се опиташ да вземеш Пипа, ще се боря със зъби и нокти! — Тя направи пауза и добави: — И не ме е грижа какви средства ще използвам за това!