Костело, изглежда, не се впечатли от изблика й и се ухили, но Клариса продължи:
— Няма да е трудно да извадя медицинска експертиза, доказваща пристрастеността на Миранда към наркотиците. Ще отида дори в Скотланд Ярд и ще уведомя Отдела за наркотици, като ще им препоръчам също така да ви държат под око.
Костело леко се стресна при тези думи.
— Твоите методи едва ли ще се харесат на почтения Хенри — предупреди той Клариса.
— Тогава Хенри ще трябва да ги преглътне — тросна се тя ядно. — В случая единствено важно е детето. Няма да позволя Пипа да бъде тормозена или плашена.
Точно в този момент Пипа влезе в стаята. Виждайки Костело, тя ужасена рязко се закова на място.
— Хей, Пипа, здравей! — поздрави я Костело. — Колко си пораснала!
Пипа отстъпи назад, когато той тръгна след нея.
— Дойдох, за да се споразумеем нещо за тебе — каза й той. — Майка ти очаква отново с нетърпение да те прибере при себе си. Ние скоро се оженихме и…
— Няма да дойда! — извика истерично детето и изтича при Клариса за защита. — Няма да дойда! Клариса, нали не могат да ме вземат? Нали няма да…
— Не се тревожи, Пипа, скъпа! — утешил Клариса и я прегърна. — Твоят дом е тук, при баща ти и мен и никъде няма да ходиш.
— Но аз те уверявам… — започна Костело, само за да бъде гневно прекъснат от Клариса.
— Веднага се махай оттук! — заповяда тя. Костело подигравателно се направи, че се е уплашил и отстъпи назад с вдигнати ръце.
— Веднага! — повтори Клариса и пристъпи към него. — Махай се от моя дом, чу ли!
Откъм френските прозорци се появи мис Пийки, стиснала голяма вила в ръце.
— О, мисис Хейлшъм-Браун… — започна тя.
— Аз…
— Мис Пийки — прекъсна я Клариса. — Ще покажете ли на мистър Костело как да мине през градината, за да стигне до портата на игрището за голф?
Костело погледна мис Пийки, която вдигна вилата, отвръщайки на погледа му.
— Мис… Пийки? — попита той.
— Приятно ми е да се запознаем — отвърна гръмко тя. — Аз съм градинарят тук.
— Наистина — каза Костело. — Дойдох веднъж насам, за да огледам едни антични мебели, ако си спомняте.
— О, да — отговори мис Пийки. — По времето на мистър Селън. Но днес не можете да го видите, нали разбирате. Той умря.
— Не, не съм дошъл да се видя с него — заяви Костело. — Дойдох да се срещна с мисис… Браун — той наблегна малко на името.
— О, така ли? Наистина? Е, добре, видяхте я — каза му мис Пийки. Тя, изглежда, започна да разбира, че посетителят вече злоупотребява с гостоприемството на домакинята.
Костело се обърна към Клариса:
— Довиждане, Клариса — каза той. — Да знаеш, че скоро пак ще се срещнем — думите му прозвучаха почти като заплаха.
— Насам — посочи мис Пийки, като махна с ръка към френските прозорци. Тя го последва навън и докато вървяха, го попита: — Автобуса ли ще вземете или сте с кола?
— Оставих колата си до конюшнята — отвърна Костело, докато прекосяваха градината.
Глава шеста
Веднага щом Оливър Костело излезе с мис Пийки, Пипа избухна в сълзи.
— Той ще ме отведе оттук! — извика тя, ридаейки горчиво, без да се отделя от Клариса.
— Не, няма — успокои я тя, но единствения, отговор на Пипа беше да изкрещи:
— Мразя го! Винаги съм го мразела!
Долавяйки, че момичето е на ръба на истерията, Клариса рязко извика:
— Пипа!
Пипа отстъпи назад.
— Не искам да се връщам при майка си отново, по-скоро бих умряла! — викаше тя. — По-добре да умра! Ще го убия!
— Пипа! — захвана Клариса, но момичето вече беше изпаднало в истерия.
— Ще се убия — извика Пипа. — Ще си прережа вените да ми изтече кръвта!
Клариса я стисна за раменете.
— Пипа, овладей се! — заповяда тя на детето — Всичко е наред, казвам ти! Аз съм тук.
— Но аз не искам да се връщам при майка си и мразя Оливър! — извика тя отчаяно. — Той е гаден, гаден, гаден!
— Да, скъпа, зная, зная — утешително промълви Клариса.
— Не, не знаеш. — Сега Пипа изглеждаше още по-отчаяна. — Не съм ти разказала всичко за тогава… преди да дойда да живея тук. Просто не мога да говоря за това. Не само Миранда беше толкоз гадна и пиеше през цялото време или пък вършеше други подобни неща. Една нощ, когато беше излязла някъде и Оливър беше вкъщи с мен… мисля, че беше пил много… не знам… но… — Тя спря и известно време не можа да каже нищо. После, гледайки към пода, тя се насили да продължи и измънка неясно: — Той се опита да прави с мен разни неща.