— Добре де, хайде, казвай! — настоя тя. Хенри отново се огледа и после се обърна към Клариса.
— Всичко е много секретно — наблегна той. Направи пауза, за да подсили ефекта и сетне обяви: — Съветският премиер Календорф пристига в Лондон със самолет за една много важна конференция утре с нашия премиер-министър.
Клариса не беше впечатлена.
— Да, знам — отвърна тя.
Хенри се сепна.
— Как така знаеш? — запита той строго.
— Прочетох го във вестника миналата неделя — нехайно го осведоми Клариса.
— Не мога да разбера защо четеш тези долнопробни вестници — избухна Хенри. Той наистина изглеждаше ядосан. — Както и да е — продължи после, — вестниците просто нямаше откъде да научат, че Календорф пристига. Информацията беше строго поверителна.
— Бедничкият ми! — промърмори Клариса. После продължи с глас, в който се долавяше съчувствие, примесено с недоверие: — Това ли е строго поверителното нещо? Хайде де! В какво ли не вярвате вие, високопоставените личности!
Хенри стана и закрачи из стаята силно притеснен.
— О, Боже, явно има изтичане на информация — възропта той.
— Нима досега не си проумял — хапливо отбеляза Клариса, — че винаги има изтичане на информация. Всъщност винаги съм смятала, че всички вие сте подготвени за това.
Хенри изглеждаше някак оскърбен.
— Новината беше огласена официално едва снощи — каза й той. — Самолетът на Календорф трябва да кацне на Хийтроу в осем и четиридесет, но всъщност… — Той се надвеси над канапето и колебливо погледна жена си. — Кажи, Клариса — попита тържествено Хенри, — наистина ли мога да разчитам, че ще бъдеш дискретна?
— Далеч по-дискретна от неделния вестник — обиди се тя, пусна крака на пода и седна изправено. Хенри приседна върху облегалката на канапето и се наведе заговорнически към Клариса.
— Конференцията ще се състои утре в Уайтхол — информира я той, — но ще е огромно постижение, ако самият сър Джон и Календорф успеят първо да поговорят насаме. Е, репортерите, естествено сега всички чакат на Хийтроу и от момента, в който самолетът кацне, действията на Календорф ще бъдат повече или по-малко следени от обществеността.
Той отново се огледа, сякаш очакваше да види някой джентълмен от пресата да наднича през рамото му и продължи с глас, в които се долавят растяща възбуда:
— За щастие тази лека мъгла се превърна в наш съучастник.
— Продължавай — насърчи го Клариса. — Вече съм заинтригувана.
— В последния момент — осведоми я Хенри — ще се окаже неразумно самолетът да се приземи на Хийтроу. Той ще бъде отклонен, както е обичайно при подобни случаи…
— … към Байндли Хийт — прекъсна го Клариса. — Това е само на двадесет километра оттук. Разбирам.
— Винаги действаш твърде прибързано, Клариса, скъпа — неодобрително забеляза Хенри. — Но, така е, сега тръгвам натам с колата, за да посрещна Календорф на аеродрума и го довеждам вкъщи. Премиерът тръгва с кола от Даунинг стрийт и пристига директно тук. Половин час ще е предостатъчен, за да си кажат това, което имат, след което Календорф тръгва за Лондон заедно със сър Джон.
Хенри направи пауза. После стана и направи няколко крачки, преди да се обърне към нея и подкупващо да й каже:
— Ти знаеш, Клариса, че това може да бъде от голяма полза за моята кариера. Искам да кажа, че ми се оказва голямо доверие, след като срещата ще се състои тук.
— То ще бъде оправдано — твърдо отговори Клариса, отиде при съпруга си и се хвърли в прегръдките му. — Хенри, скъпи — възкликна тя, — мисля, че това е чудесно!
— Междувременно — важно я информира Хенри, — името, с което ще се обръщаме към Календорф, е „мистър Джоунс“.
— Мистър Джоунс? — Клариса се опита не много успешно да прикрие нотките на весело недоумение в гласа си.
— Точно така — обясни Хенри, — човек може да се изтърве, когато използва истинските имена.
— Да… но все пак мистър Джоунс… — почуди се Клариса. — Не можаха ли да измислят нещо по-добро? — Тя поклати глава със съмнение и продължи: — Междувременно… аз — какво? При това положение се оттеглям в харема или внасям напитките, поздравявам едва чуто и се изнизвам дискретно навън?
Хенри изгледа жена си някак притеснено, като я предупреди:
— Скъпа, трябва да подходиш сериозно към това.
— Но, Хенри, мили — настоя Клариса, — не може ли да подхождам сериозно и все пак мъничко да се забавлявам?