Хенри обмисли въпроса й за момент, преди да отговори мрачно:
— Мисля, че ще е по-добре, ако не се появяваш, Клариса.
Клариса не показа да се е обидила от това.
— Добре — съгласи се тя. — Ами храната? Дали ще искат нещо?
— О, не — рече Хенри. — И дума не може да става за ядене.
— Сандвичи, мисля аз — предложи Клариса. Тя седна на облегалката на канапето и продължи: — Най-добре сандвичи с шунка. В салфетки, за да се запазят свежи. И горещо кафе от термос. Да, така ще е най-добре. Шоколадовия мус вземам със себе си в спалнята за утеха, тъй като съм изключена от конференцията.
— Виж, Клариса… — започна неодобрително Хенри, само за да бъде прекъснат от жена си. Но тя стана и обви ръце около врата му.
— Скъпи, аз съм съвсем сериозна, наистина! — увери го тя. — Нищо няма да се обърка. Няма да позволя. — Тя нежно го целуна.
Хенри внимателно се освободи от прегръдката й.
— А стария Роли? — попита той.
— Той и Джереми вечерят в клуба за голф с Хюго — каза Клариса. — След това ще играл бридж, така че Роли и Джереми няма да се приберат преди полунощ.
— Елгинови също ги няма? — попита я Хенри.
— Скъпи, нали знаеш, че винаги отиват на кино в четвъртък вечер — напомни му Клариса. — Няма да се върнат преди единадесет.
Хенри изглеждаше доволен.
— Хубаво — възкликна той. — Всичко изглежда съвсем наред. Сър Джон и мистър… ъ-ъ-ъ…
— Джоунс — подсказа му Клариса.
— Точно така, скъпа. Мистър Джоунс и премиерът ще са си тръгнали доста по-рано. — Хенри погледна часовника си. — Е, аз най-добре да взема набързо един душ, преди да тръгна за Байндли Хийт — заяви той.
— А аз пък ще отида да приготвя сандвичите с шунка — каза Клариса и изчезна през вратата. Хенри взе куфарчето си и извика след нея:
— Не бива да забравяш лампите, Клариса. — Той отиде до вратата и загаси дискретното осветление. — Тук сами си произвеждаме тока, а това струва пари. — Той изгаси и лампите по стените. — Това не е Лондон, да знаеш.
Хвърли последен поглед към стаята, която сега тънеше в мрак, като се изключи слабата светлина идеща откъм преддверието, кимна и излезе, затваряйки вратата след себе си.
Глава седма
В клуба за голф Хюго се заоплаква от поведението на Клариса, задето ги беше изиграла с дегустацията на портвайна.
— Знаете ли, тя трябва наистина да престане тези игрички — каза той, докато си проправи път към бара. — Помниш ли, Роли, когато получи онази телеграма от Уайтхол, в която се казваше, че ще бъда предложен за почетна титла в следващия списък на номинираните за рицарско звание? Веднъж, когато вечерях с двамата, споменах на Хенри за това така, между нас и той се озадачи, а Клариса започна да се кикоти… и тогава разбрах, че тя е пратила проклетата телеграма. Понякога постъпва много детински!
Сър Раулънд се захили.
— Да, наистина. Много обича да разиграва театър. Знаете ли, че тя всъщност беше дяволски добра, когато играеше в училищния театър. По едно време си мислех, че го е взела на сериозно и че ще стъпи на професионална сцена. Страшно е убедителна, даже когато разказва и най-фантастичните лъжи. А такива са навярно артистите. Хора, които умеят да се преструват убедително. — Той потъна в спомени за момент и после продължи: — Най-добрата приятелка на Клариса в училище беше едно момиче, Джанет Колинс, чийто баща бе известен футболист. А и самата Джанет беше също луда по футбола. Е, един ден Клариса звъни на Джанет с преправен глас и се представя, че отговаряла за връзките с обществеността на някакъв футболен отбор, като й заявява, че Джанет била избрана за новия талисман на отбора, но че всичко зависело от това дали тя щяла да се маскира като зайче, което трябва да застане пред стадион „Челси“ по времето, когато запалянковците отиват на мач. Джанет успява някак да наеме заешки костюм навреме и отива на стадиона, облечена като зайко-байко, където стотици хора й се смели и била фотографирана от Клариса, която я чакала там. Джанет направо побесняла и май приятелството им беше дотам.
— О, добре тогава — изръмжа Хюго примирено, взе менюто и насочи вниманието си към далеч по-сериозното занимание — да избере какво ще вечерят по-късно.
В това време, няколко минути след като Хенри отиде да си вземе душ, в празната гостна на Хейлшъм-Браунови влезе Оливър Костело, промъквайки се тихо през френските прозорци, като остави завесите дръпнати, за да струи вътре лунната светлина. Той предпазливо огледа стаята, светейки си с фенерче, отиде до бюрото и запали лампата върху него. След като вече беше вдигнал капачето на тайното чекмедже, той изведнъж изгаси лампата и остана неподвижно за миг, сякаш се ослушваше. После очевидно се успокои, щракна отново лампата на бюрото и пак се надвеси над тайното чекмедже.