Докато беше заета с това, вратата в стената бавно се отвори и на входа се появи Пипа, облякла халат върху пижамата си.
— Клариса! — простена тя и се втурна към мащехата си.
Стараейки се да застане между нея и тялото на Оливър Костело, Клариса леко смушка Пипа, опитвайки се да я отпрати.
— Пипа — помоли я тя, — не гледай, скъпа. Не гледай!
Пипа глухо извика:
— Не беше нарочно. Ох, наистина, не беше нарочно!
Ужасена Клариса сграбчи детето за ръцете.
— Пипа! Ти… ти ли беше? — ахна тя.
— Мъртъв е, нали? Съвсем мъртъв? — попита Пипа. Като ридаеше истерично, тя извика: — Не съм искала да го убивам. Не съм искала!
— Тихо сега, тихо! — утешително промълви Клариса. — Всичко е наред. Хайде, седни. — Тя заведе Пипа до креслото и я сложи да седне.
— Не съм искала, не съм искала да го убивам — продължи Пипа, като плачеше.
Клариса коленичи пред нея.
— Разбира се, че не си искала — съгласи се тя. — Сега слушай, Пипа…
Когато Пипа продължи да плаче още по-истерично, Клариса извика:
— Пипа, чуй ме! Всичко ще бъде наред. Трябва да забравиш всичко това. Трябва да го забравиш, чуваш ли?
— Да — изхълца Пипа, — но… но аз…
— Пипа — продължи Клариса още по-убедително, — трябва да ми се довериш и да повярваш на това, което ти казвам. Всичко ще бъде наред. Но трябва да бъдеш смела и да правиш точно това, което ти казвам.
Все още хълцайки истерично, Пипа се опита да се извърне настрани.
— Пипа! — извика Клариса. — Ще направиш ли това, което ти казвам? — Тя хвана детето и го обърна с лице към себе си. — Ще го направиш ли?
— Да, да, ще го направя! — извика Пипа и се сгуши в Клариса.
— Точно така — каза Клариса утешително, докато помагаше на Пипа да стане от креслото. — Сега искам да се качиш горе и да си легнеш.
— Моля те, ела с мен — примоли се детето.
— Добре, добре — успокои я Клариса. — Ще се кача съвсем скоро, веднага щом мога и ще ти дам едно хубаво малко бяло хапченце. После ще поспиш и на сутринта всичко ще ти се вижда съвсем различно. — Тя погледна надолу към тялото и додаде: — Може би просто няма за какво да се тревожим.
— Но той е мъртъв… нали? — попита Пипа.
— Не, не, може и да не е мъртъв — отвърна Клариса уклончиво. — Ще проверя. Сега си лягай, Пипа. Прави каквото ти казвам!
Като продължаваше да хълца, Пипа излезе от стаята и побягна нагоре по стълбите. Клариса остана загледана подире й и после пак се обърна към тялото на пода.
— Да допуснем, че намеря в гостната труп, как бих постъпила? — промърмори тя на себе си. След като постоя известно време потънала в размисъл, тя извика по-силно: — О, Господи, какво да правя?
Глава осма
Петнадесет минути по-късно Клариса все още беше в гостната и тихо си мърмореше. Този път обаче не бездействаше. Всички лампи светеха, вратата в стената беше затворена, а завесите дръпнати пред отворените френски прозорци. Тялото на Оливър Костело все така си лежеше зад канапето, но Клариса беше разместила мебелите и беше разтворила в средата на стаята сгъваема масичка за карти, върху която лежаха колода карти и листчета за резултатите на бридж, а около нея — четири стола с прави облегалки.
Клариса стоеше до масата и вписваше набързо някакви цифри в едно от листчетата.
— Три пики, четири купи, четири без коз, пас — измърмори тя и докато говореше, посочваше към всяка ръка. — Пет кари, пас, шест пики… контра… и мисля, че сваляме картите. — Тя направи пауза за миг, погледна надолу към масата и после продължи: — Я да видим, контра, две взятки, петстотин… или да ги оставя да ги направят? Няма.
Тя беше прекъсната от пристигането на сър Раулънд, Хюго и младия Джереми, които влязоха през френските прозорци. Хюго се забави за малко, за да затвори едното крило.
Клариса остави бележника и молива върху масата за бридж и се втурна да ги посрещне.
— Слава Богу, че си дойдохте! — каза тя на сър Раулънд, а в гласа й се долавяше силно вълнение.
— Какво се е случило, скъпа моя? — Попита загрижено сър Раулънд.
Клариса се обърна и към тримата:
— Скъпи мои — извика тя, — трябва да ми помогнете!