Все така ухилен, сър Раулънд продължи:
— Боя се, че не познавате домакинята си твърде добре, Уоръндър. Тя е една млада жена с подчертано живо въображение.
Джереми се изправи на крака.
— Искате да кажете, че тя си е измислила всичко това? — попита той възмутено.
— Е, аз не бих го приел за чиста монета — отговори сър Раулънд, докато подаваше една от трите чаши на все така незрящия Хюго. — А и определено звучи като шега в нейния стил.
— Така значи! Само почакайте да я видя аз тази млада дама! — закани се Джереми. — Ще й кажа аз на нея! Ей Богу, капнах! — Той тръгна да излиза от стаята понесъл дъждобрана си.
— Стига сте пръхтели като морж! — оплака се Хюго. — Опитвам се да се концентрирам. Залогът е цели пет лири. С Роли сме се обзаложили.
— О, за какво? — попита Джереми и се върна обратно, като приседна на една от страничните облегалки на канапето.
— Кой е по-голям познавач на портвайн — каза Хюго. — Разполагаме с „Кокбърн 27-ма“, „Дау 42-ра“ и специалитета на местната бакалия. А сега по-тихо. Това не е шега работа! — Той сръбна от чашата, която държеше и сетне премлясна неопределено: — Ммм-ах!
— Е? — запита сър Раулънд. — Решихте ли каква марка е първото?
— Не ме препирайте, Роли — извика Хюго. — Бързата кучка слепи ги ражда. Къде е следващата?
Той все така стискаше първата чаша, докато му подаваха втората. Отпи и после заяви:
— Да, напълно съм сигурен за тези двете — после отново подуши и двете чаши. — Първата е „Дау“ — реши той и протегна напред ръка с едната от тях. — Втората е „Кокбърн“-ът — продължи сетне и върна другата чаша.
Сър Раулънд повтори:
— Чаша номер три — „Дау“, номер едно — „Кокбърн“ — написа той, докато говореше.
— Е, едва ли е необходимо да пробвам третата — заяви Хюго, — но предполагам, че трябва да се нагърбя и с това.
— Заповядайте! — каза сър Раулънд и подаде последната чаша.
След като отпи от нея, Хюго нададе вик на крайно отвращение:
— Аххрр! Пфу! Ама че невъобразима помия! — Той върна чашата на сър Раулънд, сетне извади от джоба си носна кърпа и изтри устните си, сякаш за да се отърве от неприятния вкус. — Ще ми е нужен цял час, за да премахна дъха на тази гадост от устата си — оплака се той. — Освободете ме от това нещо, Роли!
— Чакайте, аз ще ви помогна — предложи Джереми, стана и отиде зад Хюго, за да махне превръзката от очите му, докато сър Раулънд замислено отпи от последната чаша, преди да я постави обратно на масата.
— Значи това е вашето мнение, а, Хюго? Чаша номер две — специалитетът на бакалията? — Той поклати глава. — Глупости! Това е „Дау 42-ра“ няма съмнение.
Хюго прибра превръзката в джоба си.
— Пфу! Загубили сте чувствителността на небцето си, Роли! — заяви той.
— Я и аз да опитам! — предложи Джереми. Той отиде до масата и бързо сръбна от всяка чаша. Направи пауза за миг, отново отпи от всяка чаша и сетне призна: — Ами на мен всички ми се виждат еднакви на вкус.
— Това сте вие младите! — смъмри го Хюго. — Всичко е заради този противен джин, с който все се наливате! Направо смърт за небцето. Не само жените не могат да оценят портвайна. Същото се отнася и за всеки мъж под четиридесет години в днешно време.
Преди Джереми да успее да отвърне на това, вратата откъм библиотеката се отвори и в стаята влезе Клариса Хейлшъм-Браун — красива тъмнокоса жена, наближаваща тридесетте.
— Здравейте, скъпи мои — поздрави тя сър Раулънд и Хюго. — Готови ли сте вече?
— Да, Клариса — увери я сър Раулънд. — Готови сме и ви чакаме.
— Знам, че аз съм правият — рече Хюго. — Номер едно е „Кокбърн“, номер две е нещо от сорта на портвайн и три — „Дау“. Така ли е?
— Глупости — възкликна сър Раулънд, преди Клариса да успее да отговори. — Номер едно е нещо от сорта на портвайн, две е „Дау“, а три е „Кокбърн“. Аз познах, нали?
— Скъпи мои! — беше единственият отговор на Клариса. Тя целуна първо Хюго, а после сър Раулънд, след което продължи: — Нека сега един от вас върне таблата в трапезарията. На бюфета ще намерите гарафата. — Усмихвайки се сякаш на себе си, тя си избра един шоколадов бонбон от някаква кутия върху една малка масичка.
Сър Раулънд беше взел таблата с чашите и точно щеше да излезе, но се спря.
— Гарафата ли? — попита той с подозрение в гласа.
Клариса седна на канапето и сгъна крака под себе си.
— Да — отвърна тя. — Гарафата е само една. — Сетне се изкикоти. — Портвайнът, видите ли, е един и същ и в трите чаши.