Джереми погледна масата с наредените върху нея карти.
— Прилича ми на бридж-парти — игриво отбеляза той.
— Звучите много мелодраматично, Клариса — намеси се и Хюго. — Какво пак сте намислили скъпа?
Клариса сграбчи сър Раулънд.
— Сериозно е — настоя тя. — Ужасно сериозно. Ще ми помогнете, нали?
— Разбира се, че ще ви помогнем, Клариса — увери я сър Раулънд, — но за какво става дума?
— Да, кажете, какво има пак? — попита Хюго леко отегчен.
Джереми също не изглеждаше впечатлен.
— Нещо сте намислили, а, Клариса? — настоя той. — Какво е този път? Да не сте намерили някой труп или нещо подобно?
— Точно така — каза Клариса. — Наистина намерих… един труп.
— Какво искате да кажете с това „намерих труп“? — попита Хюго. Той изглеждаше озадачен, ала не бе особено заинтригуван.
— Това, което каза Джереми — отговори Клариса. — Дойдох тук и намерих един труп.
Хюго бегло огледа стаята.
— Не разбирам за какво говорите — оплака той. — Какъв труп? Къде?
— Не ви разигравам, говоря сериозно — извика ядосано Клариса. — Ей там е. Идете и вижте. Зад канапето. — Тя побутна сър Раулънд в тази посока и се отдалечи.
Хюго бързо отиде до канапето. Джереми го последва и се надвеси над облегалката.
— Боже мой, тя е права! — промълви той.
Сър Раулънд отиде при тях. Двамата с Хюго се наведоха да огледат тялото.
— Я, това е Оливър Костело! — извика сър Раулънд.
— Всемогъщи Боже! — Джереми отиде бързо до френските прозорци и дръпна завесите.
— Да — каза Клариса. — Това е Оливър Костело.
— Какво е правил тук? — попита сър Раулънд.
— Той дойде тази вечер, за да поговорим за Пипа — отвърна Клариса. — Беше точно след като вие тръгнахте за клуба.
Сър Раулънд изглеждаше озадачен.
— Какво говорихте за Пипа?
— Двамата с Миранда заплашиха да я вземат — каза Клариса. — Но това сега няма никакво значение. По-късно ще ви разкажа. Трябва да побързаме. Разполагаме с много малко време.
Сър Раулънд вдигна предупредително ръка.
— Един момент — обяви той и се приближи до Клариса. — Нужни са ни всички факти. Какво стана, когато той дойде?
Клариса поклати нетърпеливо глава.
— Казах му, че няма да дам Пипа на тях двамата с Миранда и той си отиде.
— Но се е върнал?
— Очевидно — каза Клариса.
— Как? — попита я сър Раулънд. — Кога?
— Не знам — отговори Клариса. — Просто дойдох в тази стая, както вече казах, и го намерих — както си е там. — Тя махна с ръка към канапето.
— Разбирам — каза сър Раулънд, върна се при тялото на пода и се надвеси над него. — Разбирам. Е, мъртъв е, няма съмнение. Бил е ударен главата с нещо тежко и остро. — Той изгледа останалите. — Боя се, че няма да е никак приятно — продължи той, — но може да се направи само едно — и докато говореше, отиде до телефона. — Трябва да позвъним на полицията и…
— Не! — рязко извика Клариса.
Сър Раулънд вече беше вдигнал слушалката.
— Трябваше веднага да направите тъкмо това, Клариса — посъветва я той. — Все пак не мисля, че ще ви укоряват много, задето сте се забавили.
— Не, Роли, спрете! — настоя Клариса. Тя изтича до него, взе слушалката и я върна на мястото й.
— Скъпо мое дете — запротестира сър Раулънд, но Клариса не го остави да продължи.
— Аз и сама можех да позвъня на полицията, ако исках — призна тя. — Знам отлично, че точно това трябва да направя. Дори започнах да набирам. Вместо това, звъннах в клуба на вас и ви помолих незабавно да се върнете тук. И тримата. — Тя се обърна към Джереми и Хюго. — Вие все още не сте ме попитали защо.
— Можете да оставите всичко на нас — увери я сър Раулънд. — Ние ще…
Клариса буйно го прекъсна:
— Дори не сте започнали да разбирате — натърти тя. — Искам да ми помогнете. Вие казахте, че ще го направите, ако изпадна в беда. — Тя се обърна, за да включи и другите двама. — Скъпи мои, трябва да ми помогнете!
Джереми се премести така, че тя да не може да вижда трупа.
— Какво искате да направим, Клариса? — попита кротко той.
— Да ме отървете от тялото — гласеше резкият й отговор.
— Не говорете глупости, скъпа моя — нареди й сър Раулънд. — Това е убийство.
— Там е цялата работа — каза Клариса. — Трупът не бива да бъде намерен в тази къща.