Хюго нетърпеливо изсумтя.
— Не знаете какво говорите, моето момиче — извика той. — Четете твърде много криминални романчета. В истинския живот не можеш да се размотаваш насам-натам, местейки разни трупове.
— Но аз вече го местих веднъж — поясни Клариса. — Обърнах го, за да видя дали е мъртъв и сетне започнах да го влача към нишата, когато осъзнах, че ще ми е нужна помощ, затова ви позвъних в клуба и докато ви чаках, съставих план.
— В който, предполагам, се играе и бридж — отбеляза Джереми и махна с ръка към масичката.
Клариса вдигна маркера за бридж.
— Да — отговори тя. — Това ще бъде нашето алиби.
— Какво, да му се не види… — започна Хюго, но Клариса не го остави да продължи.
— Два робера и половина — обяви тя. — Разиграх всички ръце и вписах резултатите в този маркер. Вие тримата трябва да попълните вашите със собствения си почерк, разбира се.
Сър Раулънд я изгледа удивено.
— Вие сте луда, Клариса. Съвсем луда — заяви той.
Клариса не му обърна внимание.
— Измислила съм всичко както трябва — продължи тя. — Трупът трябва да бъде изнесен оттук. — После погледна Джереми. — За тази работа и са нужни двама — уведоми го тя. — Много е тежко за сам човек да се оправи с един труп… както установих преди малко.
— И къде, по дяволите, очаквате да го занесем? — попита ядно Хюго.
Клариса явно бе помислила и за това.
— Според мен най-доброто място ще е Марсдън Ууд — предложи тя. — Гората е само на три километра оттук. — Тя махна наляво в тази посока. — Само на няколко метра от централния портал започва пътят, който води натам, и по който вие ще завиете. Това е едно тясно пътче и по него няма никакво движение. — После се обърна към сър Раулънд. — Просто оставяте колата някъде отстрани на пътя, когато влезете в гората — инструктира го Клариса. — След това се връщате тук пеша.
Джереми изглеждаше озадачен.
— Да не би да се опитвате да кажете, че искате от нас да изхвърлим трупа в гората? — попита той.
— Не, ще го оставите в колата — поясни Клариса. — В неговата кола, не разбирате ли? Той я остави тук, до конюшните.
Сега вече и тримата мъже изглеждаха озадачени.
— Всичко е съвсем лесно — успокои ги Клариса. — Ако се случи някой да ви види, като се връщате, няма да разбере кои сте, защото нощта е доста тъмна. А освен това имате и алиби. И четиримата сме играли тук бридж. — Тя постави бележника на масичката за бридж, очевидно доволна от себе си, докато мъжете я гледаха смаяни.
Хюго почна да ходи в кръг.
— Аз… аз… — запелтечи той и размаха ръце във въздуха.
Клариса продължи да издава нареждания.
— Разбира се, ще носите ръкавици — каза тя, — за да не оставите някъде отпечатъци. Ето, приготвила съм ги вече. — Клариса мина забързано покрай Джереми, отиде до канапето и извади изпод една от възглавничките три чифта ръкавици, които преметна през една от облегалките.
Сър Раулънд не сваляше поглед от Клариса.
— Вашият вроден талант към престъпления ме оставя безмълвен — уведоми я той.
Джереми я наблюдаваше възхитен.
— Всичко е обмислила, нали? — отбеляза той.
— Да — призна Хюго, — но все пак това са ужасно глупави бръщолевеници.
— Така, а сега трябва да побързаме — енергично им нареди Клариса. — В девет часа Хенри и мистър Джоунс ще бъдат тук.
— Мистър Джоунс ли? Кой, да му се не види, е мистър Джоунс? — попита сър Раулънд.
Клариса се хвана за главата.
— О, Боже! — извика тя. — Никога досега не съм предполагала колко много обяснения трябва да дава човек при едно убийство. Мислех, че просто като ви помоля да ми помогнете, ще го направите и толкова. — Тя огледа и тримата. — Ох, скъпи мои, трябва да ми помогнете! — Тя погали Хюго по главата. — Скъпи, скъпичък Хюго…
— Целият този театър няма грешка, скъпа моя — каза Хюго, този път вече наистина ядосан, — но едно убийство е сериозна, гадна работа и може да се забъркаш в ужасна каша, ако се размотаваш нагоре-надолу с някакъв труп. Не можеш да влачиш трупове посред нощ ей така.
Клариса отиде при Джереми и сложи ръка върху неговата.
— Джереми, скъпи, вие сигурно няма да можете да ми помогнете, нали? — попита тя с настойчива молба в гласа.
Джереми я загледа с обожание.
— Дадено, съгласен съм — жизнерадостно отговори той. — Какво са един-два трупа между приятели?
— Стига, млади човече! — заповяда му Сър Раулънд. — Няма да позволя такова нещо! — Той се обърна към Клариса: — Сега настоявам да ме оставите аз да се оправям с това, Клариса. В края на краищата трябва да помислим и за Хенри.