— Пипа? — попита сър Раулънд с явно недоумение.
Лицето на Клариса беше мрачно.
— Да, Пипа. Няма да издържи и ще признае, че тя го е извършила.
— Пипа?! — повтори сър Раулънд, докато бавно проумяваше какво му говорят.
Клариса кимна.
— Господи! — възкликна сър Раулънд.
— Когато той дойде днес, тя беше ужасена — каза Клариса. — Опитах се да я успокоя, че няма да я отведе, но не мисля, че ми повярва. Знаете какво е преживяла… както и нервното разстройство, което изкара. Е, не мисля, че щеше да оцелее, ако я бяха принудили да се върне пак да живее с Оливър и Миранда. Когато намерих трупа на Оливър, Пипа беше тук. Каза ми, че не е искала да го направи. Сигурна съм, че говореше истината. Било е просто паническо действие. Докопала е бастуна и е ударила напосоки.
— Какъв бастун? — попита сър Раулънд.
— Този, който виси на закачалката в преддверието. Сега е в нишата. Оставих го там, без дори да го докосна.
Сър Раулънд се замисли за момент и после рязко попита:
— Къде е Пипа сега?
— В леглото — каза Клариса. — Дадох й приспивателно. Няма да се събуди до сутринта. Утре ще я заведа в Лондон и за известно време за нея ще се грижи старата ми бавачка.
Сър Раулънд стана и отиде да погледне трупа на Оливър Костело зад канапето. Когато се върна при Клариса, той я целуна.
— Печелите, скъпа моя — каза той. — Извинявам се. Не можем да искаме от детето да отговаря за последствията. Кажете на другите да се връщат.
Той отиде до френския прозорец и го затвори, а Клариса отвори вратата към библиотеката и извика:
— Хюго, Джереми! Бихте ли се върнали, ако обичате?
Двамата мъже се върнаха в стаята.
— Този ваш иконом не е заключил навсякъде — обяви Хюго. — Прозорецът на библиотеката беше отворен. Добре, че аз го затворих. — Той се обърна към сър Раулънд и рязко попита: — Е?
— Убедиха ме — гласеше неговият също така лаконичен отговор.
— Добра работа — беше коментарът на Джереми.
— Нямаме време за губене — заяви сър Раулънд. — А сега ръкавиците. — Той вдигна един чифт и си го сложи. Джереми взе друг, подаде третия на Хюго и двамата също си ги надянаха на ръцете. Сър Раулънд отиде до нишата.
— Как се отваря това тук? — попита той.
Джереми отиде при него.
— Ето така, сър — каза той. — Пипа ми показа. — Той вдигна лоста и отвори тайната врата.
Сър Раулънд погледна вътре, пресегна се и извади оттам бастуна.
— Да, доста е тежък — гласеше коментара му. — Стоварен върху нечия глава. Както и да бих си и помислил… — Той направи пауза.
— Какво не бихте си помислили? — поиска узнае Хюго.
Сър Раулънд поклати глава.
— Бях решил — рече той, — че трябва да е ударен с нещо остро… с някакъв метален предмет.
— Имате предвид някой проклет сатър — отбеляза Хюго, без да му мигне окото.
— Не се знае — намеси се Джереми. — Този бастун ми се вижда доста смъртоносен. Спокойно можеш да разбиеш с него нечия глава.
— Очевидно — сухо каза сър Раулънд. После се обърна към Хюго и му подаде бастуна. — Хюго, бихте ли изгорили това в кухненската печка, ако обичате — нареди му той. — Уоръндър, ние с вас ще пренесем трупа до колата.
Двамата с Джереми се наведоха от двете страни на трупа. Точно в това време внезапно прокънтя звънец.
— Какво е това? — стреснато извика сър Раулънд.
— Входният звънец — каза Клариса. — Кой ли може да е? — почуди се тя гласно. — Още е много рано за Хенри и… ъ-ъ-ъ… мистър Джоунс. Сигурно е сър Джон.
— Сър Джон ли? — попита сър Раулънд, сега вече съвсем стреснат. — Искате да кажете, че тази вечер очаквате премиер-министъра?
— Да — отговори Клариса.
— Хм — за момент сър Раулънд остана в нерешителност. После промърмори: — Да. Е, нас работа ни чака. — Звънецът прозвуча отново и го подтикна към действие. — Клариса — нареди той, идете да отворите вратата. Използвайте какъвто се сетите начин да ги забавите. Ние, междувременно, ще поразчистим тук.
Клариса бързо изтича в преддверието, а сър Раулънд се обърна към Хюго и Джереми:
— Ето — заобяснява той настойчиво — какво правим. Ще го вкараме в нишата. По-късно, докато тук си бърборят, ще го пренесем в библиотеката.