— Разбирам — каза инспекторът и кимна бавно с глава.
Точно в този миг Елгин влезе в гостната откъм преддверието и почти се сблъска с полицая, който пазеше до вратата. След бърз въпросителен поглед към инспектора, Елгин се обърна към Клариса:
— Ще желаете ли нещо, мадам? — попита той.
Клариса изглеждаше стресната.
— Мислех, че сте на кино, Елгин — възкликна тя, когато срещна изпитателния поглед на инспектора.
— Върнахме се почти веднага, мадам — обясни Елгин. — Съпругата ми не се чувства добре. — Смутен, той добави някак неловко: — Ъ-ъ-ъ… проблеми със стомаха, навярно от нещо, което е яла. — Поглеждайки към инспектора и полицая, той попита: — Да не се е случило нещо… лошо?
— Как се казвате? — попита инспекторът.
— Елгин, сър — отговори икономът. — Сигурен съм, че няма нищо…
Инспекторът го прекъсна:
— Някой позвъни в полицейското управление и каза, че тук е било извършено убийство.
— Убийство? — ахна Елгин.
— Какво знаете по този въпрос?
— Нищо. Съвсем нищо, сър.
— Тогава значи не сте се обаждали вие? — попита го инспекторът.
— Не. Съвсем не.
— Когато се върнахте в къщата, вие сте влезли през задната врата… или поне така предполагам?
— Да, сър — отвърна Елгин. Силно обезпокоен, той беше станал по-почтителен в изказванията си.
— Забелязахте ли нещо необичайно?
Икономът се замисли за миг и после отговори:
— Като се замисля, се сещам, че май близо до конюшните имаше някаква чужда кола.
— Чужда кола? Какво искате да кажете?
— Тогава се почудих чия ли може да е — припомни си Елгин, — защото е странно да се оставя там.
— Имаше ли някого вътре?
— Не мога да виждам толкова надалеч, сър.
— Джоунс, иди и хвърли един поглед — нареди инспекторът на полицая.
— Джоунс? — неволно извика стреснатата Клариса.
— Моля? — попита инспекторът и се обърна към нея.
Клариса бързо се съвзе. Тя му се усмихна и промърмори:
— Нищо… просто… реших, че не ми прилича много на уелсец.
Инспекторът направи знак на полицая и Елгин, че могат да вървят. Те излязоха заедно и в стаята настъпи тишина. След малко Джереми се премести на канапето и започна да яде от сандвичите с шунка. Инспекторът остави шапката и ръкавиците си върху креслото и после, поел дълбоко дъх, се обърна към присъстващите:
— Изглежда — заяви той, като говореше бавно и отчетливо, — някой е дошъл тук тази вечер съвсем непредвидено. — После погледна Клариса.
— Сигурна ли сте, че не очаквате някого? — попиха той.
— О, да… да — отговори Клариса. — Не сме очаквали неканени посетители. А и видите ли, ние сме само четиримата, за да направим каре за бридж.
— Така ли? — попита инспекторът. — Аз самият много обичам бриджа.
— О, така ли? — попита Клариса. — Да не играете система Блакууд?
— Предпочитам конвенционалното наддаване — каза инспекторът. — Кажете, мисис Хейлшъм-Браун — продължи после той, — вие живеете тук отскоро, нали?
— Да — отвърна тя. — От близо шест седмици.
Инспекторът я изгледа изпитателно.
— И откакто живеете тук, не са ставали разни странни неща? — попита той.
Сър Раулънд се намеси, преди Клариса да успее да отговори:
— Какво точно имате предвид под „странни неща“, инспекторе?
Инспекторът се обърна към него:
— Ами съществува една доста любопитна история, сър — информира той сър Раулънд. — Тази къща навремето беше на мистър Селън — търговец на антики. Той умря преди шест месеца.
— Да — спомни си Клариса. — Станало е май при нещастен случай, нали?
— Точно така — каза инспекторът. — Паднал по стълбите и си счупил главата. — Той погледна Джереми и Хюго и добави: — Обявиха го за нещастен случай. Може да е било така, но може и да не е.
— Искате да кажете — попита Клариса — че някой може да го е бутнал?
Инспекторът се обърна към нея.
— Да — съгласи се той, — или пък може кой да го е ударил по главата… — Той направи пауза, а напрежението сред слушателите му — почти осезаемо. В настъпилата тишина инспекторът продължи: — Някой може така да е нагласи тялото на Селън, че да изглежда сякаш е паднал по стълбите.
— Говорите за стълбите в тази къща? — попита неспокойно Клариса.
— Не, случило се е в неговия магазин — уведоми я инспекторът. — Разбира се, убедителни доказателства за това няма, но… този мистър Селън беше доста потайна личност.