— Не — отговори Клариса, която стоеше с гръб към инспектора до френския прозорец.
— О? — удиви се инспекторът. Нещо в тона му я накара да се обърне.
— Ами… аз… мисля, че не — отговори тя колебливо.
— Значи той може да се е върнал пак оттук — отбеляза инспекторът. После пое дълбоко дъх и сериозно заяви: — Мисис Хейлшъм-Браун, с ваше разрешение смятам да претърся къщата.
— Разбира се — отговори Клариса с приятелска усмивка. — Е, тази стая вече я видяхте. Тук няма къде да се скрие човек. — Тя дръпна завесите за малко, сякаш в очакване на мис Пийки и после възкликна: — Вижте! Оттук се влиза в библиотеката. — Тя отиде до вратата, отвори я и го покани: — Бихте ли желали да я разгледате?
— Благодаря — каза инспекторът. — Джоунс!
След като двамата полицаи влязоха вътре, инспекторът добави:
— Виж къде води онази врата, Джоунс! — махна той към друга някаква врата вътре в самата библиотека.
— Много добре, сър — отвърна полицаят и излезе през посочената врата.
Веднага щом се отдалечиха, сър Раулънд отиде до Клариса.
— Какво има от другата страна на тайника? — попита тихо той, посочвайки към тайната врата.
— Лавици за книги — кратко отговори тя.
Той кимна и с небрежна крачка отиде до канапето, когато чу гласа на полицая:
— Просто друга врата към преддверието.
Двамата полицаи се върнаха в стаята.
— Добре — каза инспекторът. Той погледи сър Раулънд и от вниманието му изглежда не убягна, че той се е преместил.
— Сега да претърсим останалата част от къщата — обяви той и отиде до вратата към преддверието.
— Ще дойда с вас, ако не възразявате — предложи Клариса, — защото малката ми доведена дъщеря може да се събуди и уплаши. Не че е много вероятно. Изумително е колко дълбоко спят децата. На практика трябва да ги разтърсите, за да ги събудите.
Когато инспекторът отвори вратата, тя го попита:
— Имате ли деца, инспекторе?
— Момче и момиче — отговори кратко инспекторът, докато излизаше от стаята, след което прекоси преддверието и започна да се изкачва по стълбите.
— Колко хубаво — отбеляза Клариса и се обърна към полицая: — Мистър Джоунс — даде му тя знак с ръка да мине преди нея. Той също излезе от стаята и тя незабавно го последва.
Веднага щом те излязоха, останалите трима се спогледаха един друг. Хюго изтри ръце, а Джереми избърса челото си.
— А сега какво? — попита той и си взе още един сандвич.
Сър Раулънд поклати глава.
— Тази работа не ми харесва — каза той. — Затъваме вече твърде надълбоко.
— Ако питате мен — посъветва ги Хюго, — може да направим само едно нещо. Да се измъкнем от тази каша. Да си признаем сега, преди да е станало твърде късно.
— По дяволите, не можем да направим това! — извика Джереми. — Ще бъде прекалено нечестно спрямо Клариса.
— Но ние ще я забъркаме в още по-голяма каша, ако я караме все така — настоя Хюго. — Как въобще ще се отървем от трупа? Полицията ще конфискува колата.
— Можем да използваме моята — предложи Джереми.
— Е, не ми харесва! — настоя Хюго. — Изобщо не ми харесва! По дяволите, та аз съм местен мирови съдия. Трябва да пазя репутацията си пред полицията. — Той се обърна към сър Раулънд: — Роли, какво ще кажете? Вие умеете да запазвате самообладание.
Сър Раулънд изглеждаше замислен.
— Признавам, че и на мен не ми харесва — отговори той, — но не мога да изляза от играта.
Хюго изглеждаше озадачен.
— Не ви разбирам — каза той на приятеля си.
— Приемете го на доверие, ако желаете, Хюго — каза сър Раулънд. Той изгледа замислено и двамата мъже и продължи: — Отзовахме се в крайно неприятно положение. Това се отнася за всички ни. Но ако се държим един за друг и късметът не ни изневери, мисля, че имаме шанс да се измъкнем от тази ситуация.
Джереми, изглежда, искаше да каже нещо, но сър Раулънд вдигна ръка и продължи:
— Когато полицията види, че Костело не е в къщата, те ще си заминат и ще започнат да го търсят другаде. В края на краищата има множество причини, поради които той може да е оставил колата си и да е продължил пеша. — Той посочи към двамата и продължи: — Всички тук сме уважавани хора — Хюго е мирови съдия, както ни припомни той, а Хенри Хейлшъм-Браун заема важен пост във Форин Офис…
— Да, да, а вие имате безукорна и дори забележителна кариера, както всички знаем — намеси се Хюго. — Добре тогава. Щом искате, нека продължаваме да лъжем тогава.