— Видяхте ли го да си тръгва?
— Не… почнах да си прибирам инструментите — гласеше отговорът на градинарката.
— Значи тогава сте го видели за последен път? — наблегна на думите си инспекторът.
— Да, защо?
— Защото колата му е още тук — каза й инспекторът. После продължи, като говореше бавно, натъртвайки на всяка своя дума: — В седем и четиридесет и девет някой звънна в полицейското управление и каза, че имало убит човек в Копълстън Корт.
Мис Пийки изглеждаше ужасена.
— Убит?! — извика тя. — Тук? Това е нелепо!
— Явно всички така смятат — сухо забеляза инспекторът и погледна многозначително сър Раулънд.
— Разбира се — продължи мис Пийки, — знам, че има разни маниаци, дето нападат жени, но… вие казвате, че бил убит мъж…
Инспекторът рязко я прекъсна:
— Да сте чували друга кола да идва насам тази вечер? — попита грубо той.
— Само тази на мистър Хейлшъм-Браун — гласеше отговорът.
— На мистър Хейлшъм-Браун? — попита инспекторът и повдигна вежди. — Мислех, че го очакват да се прибере много късно.
Погледът му се премести към Клариса, която побърза да обясни:
— Съпругът ми наистина се прибра у дома, но трябваше отново да излезе почти веднага след това.
На лицето на инспектора се изписа преднамерено търпеливо изражение.
— О, така ли? — рече той подчертано любезно. — И в колко точно се прибра у дома?
— Чакайте да видя… — заекна Клариса, — трябва да е било около…
— Беше четвърт час преди края на работното ми време — вметна мис Пийки. — Аз често работя извънредно, инспекторе. Никога не спазвам определените часове — поясни тя. — Работи с желание, това е моето мото — продължи градинарката и силно удари по масата, докато говореше. — Да, трябва да е било към седем и петнадесет, когато се прибра мистър Хейлшъм-Браун.
— Значи малко след като си е тръгнал мистър Костело — отбеляза инспекторът. Той отиде в средата на стаята, а тонът му се смени едва забележимо, когато продължи: — Той и мистър Хейлшъм-Браун вероятно са се разминали.
— Искате да кажете — замислено произнесе мис Пийки, — че той може да се е върнал отново? Да се види с мистър Хейлшъм-Браун?
— Оливър Костело изобщо не се е връщал повторно в къщата! — рязко се намеси Клариса.
— Но вие не може да сте сигурна в това, мисис Хейлшъм-Браун — не се съгласи с нея градинарката. — Може да е влязъл през френския прозорец без вие да разберете. — Тя направи пауза и после извика: — Божке! Да не мислите, че той е убил мистър Хейлшъм-Браун! Съжалявам, че го казвам.
— Разбира се, че не е убил Хенри — гневно отсече Клариса.
— Къде отиде съпругът ви, когато излезе от къщи? — попита я инспекторът.
— Нямам представа — късо отвърна Клариса.
— Той не ви ли казва обикновено къде отива? — настоя инспекторът.
— Никога не го питам — каза Клариса. — Мисля, че би било страшно отегчително за мъжа, ако жената непрекъснато задава въпроси.
Внезапно мис Пийки изквича.
— Колко глупаво от моя страна! — провикна се тя. — Разбира се, че щом колата на този мъж е все още тук, значи той трябва да е убитият. — Тя се затресе от смях.
Сър Раулънд скочи на крака.
— Нямаме никакви основания да смятаме, че е убит, който и да било, мис Пийки — с достойнство заяви той. — Всъщност инспекторът смята, че това е просто някакъв глупав номер.
Мис Пийки съвсем определено не беше на това мнение.
— Ами колата? — настоя тя. — Наистина мисля, че е много подозрително, задето тази кола е все още тук. — Тя стана и се приближи до инспектора. — Потърсихте ли трупа, инспекторе? — попита тя нетърпеливо.
— Инспекторът вече претърси къщата — отвърна сър Раулънд, преди полицаят да успее да каже нещо. В отговор бе възнаграден с укорителен поглед от инспектора, когото мис Пийки захвана да тупа по рамото, като продължаваше да сипе своите предположения.
— Сигурна съм, че Елгинови имат пръст в тази работа — икономът и тази негова жена, която има претенции да се нарича готвачка — довери градинарката на инспектора. — От доста време ги подозирам. Когато идвах насам, видях, че прозорецът на спалнята им свети. А това само по себе си е подозрително. Те почиват тази вечер, а обикновено не се връщат преди единадесет. — Тя сграбчи инспектора за ръката. — Претърсихте ли тяхното жилище? — настоятелно го попита мис Пийки.