Инспекторът отвори уста, за да каже нещо, но тя го прекъсна, като отново го тупна по рамото.
— Чуйте сега — започна мис Пийки. — Да предположим, че този мистър Костело е разпознал в Елгин някой човек с криминално досие. Костело навярно ще е решил да се върне тук и да предупреди мисис Хейлшъм-Браун и Елгин го е убил.
Страшно доволна от себе си, тя огледа бързо стаята и продължи:
— Тогава, разбира се, Елгин ще е трябвало бързо да скрие някъде трупа, така че по-късно през нощта да може да се отърве от него. Сега се чудя къде ли го е скрил? — риторично попита тя, като се палеше все повече и повече от собствените си предположенията. После посочи към френските прозорци и започна: — Зад завесата или…
Тя веднага беше прекъсната от Клариса, която ядосано се намеси:
— О, това вече е прекалено, мис Пийки. Няма никой скрит зад завесите. И съм сигурна, че Елгин никога не е убивал, когото и да било. Това е пълен абсурд.
Мис Пийки се обърна.
— Толкова сте доверчива, мисис Хейлшъм-Браун — укори тя работодателката си. — Когато станете на моите години, ще разберете, че хората твърде често не са това, което изглеждат. — Тя гръмко се разсмя и пак се завъртя към инспектора.
Когато той отвори уста, за да каже нещо, тя пак го тупна по рамото.
— Така — продължи тя, — къде човек като Елгин би скрил трупа? Между библиотеката и тия лавици тук има нещо като килер. Предполагам, че сте погледнали и там, нали?
Сър Раулънд побърза да се намеси:
— Мис Пийки, инспекторът погледна както тук, така и в библиотеката — настоя той.
Инспекторът обаче, след изпитателен поглед към сър Раулънд, се обърна към градинарката.
— Какво имате предвид под „нещо като килер“, мис Пийки? — осведоми се той.
Докато тя отговаряше, останалите в стаята изглеждаха напрегнати до краен предел.
— О, това е едно чудесно местенце за игра на криеница. Навярно хич и не подозирате, че го има. Елате да ви го покажа.
Тя отиде до тайника, следвана от инспектора Джереми скочи на крака в мига, в който Клариса извика силно:
— Не!
Инспекторът и мис Пийки се обърнаха да погледнат.
— Там няма нищо — уведоми ги Клариса. — Знам, защото наскоро минах оттам на път за библиотеката.
Гласът й заглъхна. Мис Пийки разочаровано промърмори:
— Е, добре, в такъв случай значи… — и тя се дръпна оттам. Инспекторът обаче я накара да се върне.
— Все пак ми покажете, мис Пийки — нареди гой. — Бих искал да погледна вътре.
Мис Пийки отиде до лавиците.
— Първоначално тук си е било врата — поясни тя. — Сложена да съответства на онази там — Сетне вдигна ръчката, като в същото време поясняваше: — Дърпате лоста назад и вратата се отваря. Виждате ли?
В този момент вратата наистина се отвори и трупът на Оливър Костело се свлече и падна на земята. Мис Пийки изпищя.
— Така — отбеляза инспекторът, като мрачно погледна Клариса. — Сбъркали сте значи, мисис Хейлшъм-Браун. Както изглежда, тази вечер тук наистина е било извършено убийство.
Писъкът на мис Пийки се извиси в кресчендо.
Глава тринадесета
Десет минути по-късно атмосферата в стаята като че ли беше малко по-спокойна, защото мис Пийки вече я нямаше. Както, всъщност, Хюго и Джереми. Трупът на Оливър Костело обаче все така лежеше проснат в нишата, а вратата стоеше отворена. Клариса лежеше на канапето, а сър Раулънд седеше до нея и държеше чаша бренди, от която се опитваше да й даде да пие. Инспекторът говореше по телефона, а полицаят все така продължаваше да пази вратата.
— Да, да… — казваше в това време инспекторът. — Какво има?… Шофьор, избягал след пътна злополука?… Къде?… О, разбирам… Да, добре, прати ги веднага, щом можеш… Да, ще искаме и снимки… Да, изобщо вземете всички данни.
Той постави слушалката на мястото й и отиде при полицая.
— Всичко се струпва наведнъж — оплака се той на колегата си. — Седмици наред нищо не се случва, а сега изведнъж съдебният лекар е зает заради тежка автомобилна катастрофа — ударът е станал на Лондонския път. Това значи, че много ще се забавим. Обаче ще трябва да продължим, доколкото можем, докато пристигне оперативна група с лекар. — Той махна към трупа. — По-добре да не го местим, преди да са направени снимките — заяви той. — Не че те ще ни кажат нещо. Той не е бил убит тук, вкаран е вътре по-късно.
— Откъде знаете, сър? — попита полицаят.
Инспекторът погледна килима.