— Вижда се следата, която са оставили обувките му — посочи той, като се наведе зад канапето. Полицаят коленичи до него.
Сър Раулънд надникна над облегалката и после се обърна към Клариса и я попита:
— Как се чувствате сега?
— По-добре, Роли, благодаря — отговори тя едва чуто.
Двамата полицаи се изправиха на крака.
— Май ще е по-добре да затворим онази врата зад книгите — нареди инспекторът на колегата си. — Не искам повече истерии.
— Добре, сър — отговори полицаят.
Той затвори вратата, така че трупът да не се вижда. Докато правеше това, сър Раулънд стана от канапето и се обърна към инспектора:
— Мисис Хейлшъм-Браун получи силен шок — каза той на полицая. — Мисля, че за нея ще е най-добре да се качи в стаята си и да полегне.
Учтиво, но с известна резервираност инспекторът отвърна:
— Разбира се, сър, но след малко. Първо бих искал да й задам няколко въпроса.
Сър Раулънд се опита да бъде настоятелен:
— Тя наистина не е в състояние да бъде разпитвана в момента.
— Добре съм, Роли — немощно се намеси Клариса. — Наистина съм добре.
Сър Раулънд се обърна към нея предупредително:
— Много смело от ваша страна, скъпа моя — каза той, — но наистина смятам, че ще е по-разумно ако отидете да си починете малко.
— Скъпи чичо Роли — отговори Клариса с усмивка, а на инспектора тя каза: — Понякога го наричам чичо Роли, въпреки че ми е опекун, а не чичо. Но той винаги е бил толкова мил с мен.
— Да, виждам — гласеше сухият отговор.
— Питайте ме каквото искате, инспекторе — продължи Клариса добродушно. — Макар всъщност да смятам, че не мога да ви помогна кой знае колко, защото, боя се, просто нищо не знам за тази работа.
Сър Раулънд въздъхна, леко поклати глава и се отдалечи.
— Няма да ви безпокоим много, мадам — увери я инспекторът. Той отиде до вратата на библиотеката, отвори я и се обърна към сър Раулънд: — Ще се присъедините ли към другите джентълмени в библиотеката, сър? — предложи той.
— Мисля, че е по-добре да остана тук, в случай че… — започна сър Раулънд, само за да бъде прекъснат от инспектора, който каза твърдо:
— Ще ви повикам, ако стане наложително, сър. В библиотеката, моля!
След кратък дуел с погледи сър Раулънд отстъпи сразен и отиде в библиотеката. Инспекторът затвори вратата след него и мълчаливо посочи на полицая да седне и да си води бележки. Клариса спусна крака на пода и седна изправена на канапето, докато полицаят вадеше бележник и молив.
— И така, мисис Хейлшъм-Браун — започна инспекторът, — ако сте готова, да започваме. — Той взе табакерата от масичката до канапето, обърна я с капака нагоре, после я отвори и погледна цигарите в нея.
— Миличкият чичо Роли! Винаги иска да ми спести всичко — каза Клариса на инспектора с очарователна усмивка. После, като видя, че той държи табакерата в ръка, застана нащрек. — Това няма да бъде разпит, придружен с изтезания или нещо подобно, нали? — попита тя, опитвайки се въпросът й да прозвучи като шега.
— Нищо подобно, мадам, уверявам ви — рече инспекторът. — Само няколко незначителни въпроса. — Той се обърна към полицая: — Готов ли си, Джоунс? — После издърпа един стол от масичката за бридж, завъртя го и седна с лице към Клариса.
— Готов съм, сър — отвърна Джоунс.
— Хубаво. Значи, мисис Хейлшъм-Браун — започна инспекторът, — твърдите, че не сте знаели за трупа, скрит в нишата?
Полицаят почна да си записва, докато Клариса отговаряше с широко отворени очи:
— Не, разбира се, че не. Ужасно! — Тя потръпна. — Направо е ужасно!
Инспекторът я гледаше въпросително.
— Когато претърсвахме тази стая — попита той, — защо не ни показахте тази ниша?
Клариса отвърна на погледа му с още по-широко отворени невинни очи.
— Знаете ли — рече тя, — изобщо не ми хрумна. Ние, видите ли, не я използваме, затова и не се сетих.
Инспекторът атакува:
— Но вие казахте — напомни й той, — че наскоро сте минали оттам на път за библиотеката.
— О, не — бързо извика Клариса. — Трябва да сте ме разбрали погрешно. — Тя посочи към вратата на библиотеката. — Това, което имах предвидеше, че бяхме минали през онази врата за библиотека.
— Да, вероятно не съм ви разбрал — мрачно отбеляза инспекторът. — Така, нека поне това изясним. Изобщо, казвате, не сте знаели, че мистър Костело се е връщал пак тук, нито пък за какво се е връщал.