— Не, просто не мога да си представя — отвърна Клариса, а гласът й звучеше невинно и искрено.
— Но фактите потвърждават, че той наистина се е връщал — настоя инспекторът.
— Да, разбира се. Сега вече всички знаем това.
— Е, той трябва да е имал причина да го направи — изтъкна инспекторът.
— Предполагам — съгласи се Клариса. — Но нямам никаква представа каква е тя.
Инспекторът помисли за момент и после опита друг подход.
— Смятате ли, че е дошъл повторно, за да се срещне със съпруга ви? — предложи той.
— О, не — бързо отговори Клариса. — Напълно съм сигурна в това. Хенри и той никога не са се обичали.
— О! — възкликна инспекторът. — Никога не са се обичали. Не знаех това. Да не са били скарани за нещо?
Клариса отново заговори припряно, за да предотврати новата и потенциално опасна насока, която вземаше разпитът.
— О, не — увери тя инспектора, — не, не са се карали. Хенри просто смяташе, че той носи неподходящи обувки. — Тя се усмихна закачливо. — Нали знаете какви чудаци са мъжете понякога.
Погледът на инспектора говореше, че той лично не е наясно с тези неща.
— И вие сте абсолютно сигурна, че Костело не би се върнал тук, за да се види с вас?
— С мен? — повтори невинно Клариса. — О, да, сигурна съм. Пък и каква причина би имал?
Инспекторът пое дълбоко дъх. После я попита като говореше бавно и наблягаше на думите:
— Има ли някой друг в къщата, с когото би могъл да иска да се срещне? Моля ви да помислите добре, преди да отговорите!
Клариса отново го погледна с очи, пълни с невинност.
— Не мога да се сетя за такъв — настоя тя. — Искам да кажа, че просто няма с кого.
Инспекторът стана, завъртя стола и го върна на масичката за бридж. После закрачи бавно из стаята и започна да разсъждава на глас.
— Мистър Костело идва тук — започна бавно той, — и връща нещата, които първата мисис Хейлшъм-Браун е взела по грешка. После се сбогува. Но по-късно пак се връща в къщата.
Той отиде до френските прозорци.
— Да допуснем, че е влязъл оттук — продължи той и посочи към тях. — Бива убит, а трупът му — напъхан в онази ниша и всичко това в рамките на десет-двадесет минути.
Инспекторът се обърна бавно към Клариса.
— И никой нищо не е чул? — заключи той с въпросителна интонация. — Това е трудно за вярване.
— Зная — съгласи се Клариса. — И за мен е трудно да го приема. Наистина е необичайно, нали?
— Няма спор — потвърди инспекторът с ироничен глас. След това опита за последно: — Мисис Хейлшъм-Браун, напълно ли сте сигурна, че не сте чули нищо? — попита той многозначително.
— Нищо не съм чула — отговори тя. — Странно наистина!
— Не ще и дума! — мрачно отбеляза инспекторът. Направи пауза, после отиде до вратата, водеща към преддверието и я отвори. — Е, това всичко засега, мисис Хейлшъм-Браун.
Клариса стана и тръгна живо към библиотеката, ала инспекторът я спря.
— Не оттам, ако обичате — нареди той и я отведе до вратата към преддверието.
— Но аз всъщност мисля да отида при другите — възрази тя.
— По-късно, ако нямате нищо против — отсече инспекторът.
Клариса излезе през вратата с огромна неохота.
Глава четиринадесета
Инспекторът затвори вратата след Клариса и после отиде при полицая, който продължаваше да пише в бележника си.
— Къде е другата жена? Градинарката. Мис… ъ-ъ-ъ… Пийки? — попита инспекторът.
— Сложих я да легне в една от стаите — каза полицаят на началника си. — Тоест чак когато дойде на себе си след истеричния пристъп. Измъчих се с нея, казвам ви, смееше се и плачеше едновременно, беше ужасно.
— Ако мисис Хейлшъм-Браун желае да отиде да поговори с нея, няма проблем — каза инспекторът. — Но не бива да говори с онези тримата. Не бива да допускаме да уеднаквят версиите си и да се разберат какво да говорят. Надявам се, че си заключил вратата на библиотеката към преддверието?
— Да, сър — увери го полицаят. — Ключът е у мен.
— Изобщо не зная какво да мисля за тях — призна инспекторът на своя колега. — Всички те са уважавани хора. Хейлшъм-Браун е дипломат от Форин Офис, Хюго Бърч е мирови съдия, с когото се знаем, а другите двама гости на Хейлшъм-Браун приличат на хора от висшето общество, с добри обноски… е, разбираш какво имам предвид… Но има нещо странно. Никой от тях не е откровен с нас, включително и мисис Хейлшъм-Браун. Крият нещо и аз съм твърдо решен да разбера какво и дали това има нещо общо с убийството или не.