Елгин стана от стола. Той почти хленчеше, когато помоли инспектора:
— Нали няма да постъпите жестоко с мен, сър? И без друго доста изстрадах.
Инспекторът го погледа известно време и после го освободи с думите:
— Е, от мен да мине. Махайте се.
— Да, сър. Благодаря, сър — отговори припряно Елгин и побърза да излезе от стаята през вратата към преддверието.
Инспекторът погледа малко след него и после се обърна към полицая:
— Изнудване, а? — промърмори той и двамата с колегата си се спогледаха.
— А мисис Хейлшъм-Браун на пръв поглед изглежда уж толкова мила жена — отбеляза полицаят със строг поглед.
— Да… Е, човек никога не може да бъде сигурен — заяви инспекторът. Той направи пауза, след това нареди рязко: — Сега искам да видя мистър Бърч.
Полицаят отиде до вратата на библиотеката.
— Мистър Бърч, моля!
Хюго мина през вратата с дързък и доста предизвикателен вид. Полицаят затвори след него и седна близо до масата, а инспекторът поздрави Хюго го учтиво:
— Влезте, мистър Бърч — покани го той. — Седнете, моля. — Хюго седна и инспекторът продължи: — Боя се, че цялата работа е много неприятна, сър. Какво можете да ни кажете вие относно случилото се?
Хюго тропна с калъфа си за очила по масата и предизвикателно отговори:
— Абсолютно нищо.
— Абсолютно нищо? — учуди се инспекторът.
— Какво очаквате да кажа? — възрази Хюго. — Една проклета жена отваря един проклет килер и оттам изпада един проклет труп! — Той нетърпеливо изсумтя. — Направо ми изкара ума! Още не съм се съвзел. — Хюго изгледа свирепо инспектора. — Няма полза да ме питате каквото и да било — каза твърдо той, — защото нищо не зная по въпроса!
Инспекторът изгледа втренчено Хюго за миг, преди да го попита:
— Значи това е вашето твърдение, така ли? Просто, че не знаете нищо по въпроса?
— Казвам ви — повтори Хюго, — не съм го убил аз! — И пак погледна свирепо и предизвикателно. — Дори не го познавах.
— Дори не сте го познавали — повтори инспекторът. — Много добре. Не твърдя, че го познавате. И със сигурност не съм твърдял, че вие сте го убили. Но не мога да повярвам, че не знаете нищо, както се изразихте преди малко. Затова нека с общи усилия установим какво точно знаете. Да започнем с това, че поне сте чували за него.
— Да — озъби се Хюго, — и то съм чувал, че не бил стока.
— В какъв смисъл? — спокойно попита инспекторът.
— О, не зная — тросна се Хюго. — Бил от този тип, който се харесва на жените и който не се разбира с мъжете. Нещо такова.
Инспекторът направи пауза, преди да попита предпазливо:
— Нямате представа защо се е връщал в къщата за втори път тази вечер?
— Ни най-малка — отговори Хюго.
Инспекторът се поразходи из стаята и рязко се обърна с лице към Хюго.
— Мислите ли, че е имало нещо между него и настоящата мисис Хейлшъм-Браун?
Хюго изглеждаше шокиран.
— С Клариса? Мили Боже, не! Тя е толкова свястно момиче. И не й липсва разум. Дори не би погледнала мъж като него.
Инспекторът направи отново пауза и накрая каза:
— Значи не можете да ни помогнете?
— Съжалявам, но това е положението — отвърна Хюго, опитвайки се думите му да прозвучат безгрижно.
Правейки последен опит да изтръгне от него поне откъслечна информация, инспекторът попита:
— Нямате ли поне представа защо трупът беше в нишата?
— Разбира се, че не — отговори Хюго, сега вече обиден.
— Благодаря ви, сър — каза инспекторът и му обърна гръб.
— Какво? — попита Хюго със съмнение.
— Това е всичко. Благодаря ви, сър — повтори инспекторът. Той отиде до бюрото и вдигна оттам някаква червена книжка, която лежеше отгоре му.
Хюго стана, взе калъфа си за очила и точно тръгваше към библиотеката, когато полицаят стана и му препречи пътя. Тогава Хюго тръгна към френските прозорци, но полицаят каза:
— Моля насам, мистър Бърч — и отвори вратата към преддверието. Хюго се предаде и излезе през вратата, която полицаят затвори след него.
Инспекторът отнесе червената книга до масичката за бридж, седна и я отвори, а в това време полицаят иронично отбеляза:
— Мистър Бърч се оказа страшно словоохотлив, а? Забележете, че никак не е добре за един мирови съдия да се забърква в убийство.