Инспекторът започна да чете на глас:
— Делахей, сър Раулънд Едуард Марк, адвокат…
— Какво е това? — попита полицаят. Той надникна през рамото на инспектора. — О, „Кой кой е“.
Инспекторът продължи да чете:
— Завършил Итън, Тринити Колидж… хм… Аташе към Форин Офис… заместник-секретар… Мадрид… посланик…
— О! — възкликна полицаят, чувайки последната дума.
Инспекторът го погледна ядосано и продължи:
— Константинопол, Форин Офис… пратен със специални пълномощия… Клубове „Будълс“ и „Уайтс“.
— С него ли искате да говорите сега, сър? — попита полицаят.
Инспекторът помисли за момент.
— Не — реши после. — Той е най-интересния от компанията, затова ще го оставя за накрая. Да се заемем сега с младия Уоръндър.
Глава петнадесета
Полицаят застана на прага на библиотеката и извика:
— Мистър Уоръндър, моля!
Джереми влезе, опитвайки се без успех да си придаде съвършено безгрижен вид. Полицаят затвори вратата и се върна на мястото си до масата, а инспекторът леко се надигна и издърпа за Джереми един стол от масичката за бридж.
— Седнете — нареди той рязко и се върна на мястото си. Джереми седна и инспекторът попита официално:
— Името ви?
— Джереми Уоръндър.
— Адрес?
— „Брод Стрийт“ 340 и „Гровнър Скуеър“ 34 — отговори Джереми, опитвайки се да говори нехайно. Той погледна към полицая, който записваше всичко това и добави: — Адрес в провинцията — Хепълстън, Уилтшир.
— От това мога да заключа, че вие сте джентълмен със самостоятелни доходи — отбеляза инспекторът.
— Боя се, че не е така — призна с усмивка Джереми. — Личен секретар съм на сър Кенет Томсън, президент на „Саксън-Арейбиън Ойл“. Това са неговите адреси.
Инспекторът кимна.
— Разбирам. От колко време работите за него?
— От около година. Преди това четири години бях личен асистент на мистър Скот Ейджиъс.
— А, да — рече инспекторът. — Онзи богат бизнесмен от Сити, нали? — Той помисли за миг, преди да продължи разпита. — Познавахте ли този човек — Оливър Костело?
— Не, до тази вечер не бях и чувал за него — каза Джереми.
— И не сте го виждали днес, когато е дошъл по-рано тук? — продължи инспекторът.
— Не — отвърна Джереми. — Отидох до клуба за голф с останалите. Ние, видите ли, вечеряхме там, понеже прислугата тази вечер почиваше и затова мистър Бърч ни покани в клуба.
Инспекторът кимна с глава. След кратка пауза той попита:
— Мисис Хейлшъм-Браун беше ли поканена?
— Не, не беше — каза Джереми.
Инспекторът повдигна вежди и Джереми по-бърза да поясни:
— Тоест — поясни той, — ако желаеше, тя можеше да дойде с нас.
— Искате да кажете — запита инспекторът, — че е била поканена и е отказала?
— Не, не — припряно отвърна Джереми, като изглеждаше някак стреснат. — Това, което исках да кажа бе, че… ами, Хейлшъм-Браун обикновено се прибирал много уморен и Клариса каза, че щели както обикновено да импровизират нещо за вечеря.
Инспекторът изглеждаше озадачен.
— Я да изясним това — сприхаво рече той. — Мисис Хейлшъм-Браун е очаквала съпруга си да се прибере за вечеря, така ли? Не е знаела, че малко след като се прибере, той ще излезе отново?
Сега вече Джереми изглеждаше съвършено объркан.
— Аз… ъ-ъ-ъ… ами… ъ-ъ-ъ… всъщност не зная — заекна той. — Не… сега като споменахте, тя сякаш каза, че той щял да излиза някъде вечерта.
Инспекторът стана и се отдалечи от Джереми.
— Тогава ми се вижда чудно — отбеляза той, — че мисис Хейлшъм-Браун не е дошла с трима ви в клуба, вместо да остава тук и да вечеря сама.
Джереми се завъртя на стола си, за да погледне инспектора.
— Ами… е… ами… — започна той, но после доби увереност и бързо продължи: — Имам предвид малката — заради Пипа, нали разбирате… Клариса не обича да излиза навън и да оставя детето самичко в къщата.
— Или пък защото — предложи инспекторът, като силно наблягаше на думите си — навярно е планирала да се срещне с някой посетител.
Джереми скочи на крака.
— Това е едно долно предположение — пламенно извика той. — И не е истина. Сигурен съм, че въобще не е била планирала подобно нещо.
— И все пак Оливър Костело е дошъл тук, за да се срещне с някого — изтъкна инспекторът. — Прислугата е почивала. Мис Пийки е била във вилата. Наистина тук не е имало друг, с когото да се срещне, освен мисис Хейлшъм-Браун.