— Всичко, което мога да ви кажа, е… — започна Джереми, но после се обърна и вяло добави: — По-добре попитайте нея.
— Попитах я — осведоми го инспекторът.
— И какво каза тя? — запита Джереми и се обърна с лице към полицая.
— Същото, каквото и вие — отвърна любезно инспекторът.
Джереми седна отново до масичката за бридж.
— Значи тогава знаете — отбеляза той.
Инспекторът се поразходи из стаята загледан в пода, сякаш беше потънал в размисъл. После се обърна към Джереми.
— Кажете ми сега — попита той, — как стана така, че всички заедно се върнахте от клуба? Така ли го бяхте замислили първоначално?
— Да — отговори Джереми, но после изведнъж промени отговора си. — Искам да кажа, не.
— Последно — кое от двете? — попита лукаво инспекторът.
Джереми пое дълбоко дъх.
— Ами — започна той, — стана така. Всички отидохме до клуба. Сър Раулънд и старият Хюго влязоха направо в трапезарията, а аз се присъединих към тях малко по-късно. Нали знаете, там има студен бюфет. Тренирах удари с топка, докато се стъмни, а после… е, някой попита „Да поиграем ли бридж?“ и аз казах „Да, защо не се върнем у Хейлшъм-Браунови, тъй като там е по-приятно и там да играем?“, което и сторихме.
— Разбирам — отбеляза инспекторът. — Значи идеята е била ваша?
Джереми сви рамене.
— Наистина не помня кой пръв го предложи — призна той. — Май беше Хюго Бърч, мисля.
— И… кога се върнахте тук?
Джереми помисли за миг и после поклати глава.
— Не мога да кажа точно — промърмори той. — Може би сме си тръгнали от клуба малко след осем.
— И после… какво? — почуди се инспекторът. — Дотук са около пет минути пеша?
— Да, там някъде. Игрището за голф граничи с тази градина — отговори Джереми и бегло погледна през прозореца.
Инспекторът отиде до масичката за бридж и погледна надолу.
— После играхте бридж?
— Да — потвърди Джереми.
Инспекторът поклати бавно глава.
— Трябва да е било някъде към двадесет минути преди моето идване тук — изчисли той. После започна бавно да се разхожда около масата. — Навярно не сте имали време да изиграете два робера и да започнете — той вдигна листа на Клариса, за да го види и Джереми — да започнете трети?
— Какво? — Джереми изглеждаше смутен за миг, но после бързо каза — О, не. Не. Резултатът от първия робер трябва да е от вчерашната игра.
Сочейки към другите листи, инспекторът замислено отбеляза:
— Май само един е записвал.
— Да — съгласи се Джереми. — Боя се, че всички малко ни мързи да пишем, затова оставихме тази работа на Клариса.
Инспекторът отиде до канапето.
— Знаехте ли за тайния коридор между тази стая и библиотеката? — попита той.
— Говорите за мястото, където намерихме трупа?
Точно него имах предвид.
— Не, не, нямах никаква представа, че съществува — заяви Джереми. — Чудесно е замаскирано, нали? Човек никога не би казал, че там има нещо.
Инспекторът седна върху облегалката на канапето, облегна се назад и премести една от възглавничките. Тогава забеляза ръкавиците, които лежаха под нея. Лицето му придоби сериозно изражение и той тихо каза:
— Следователно, мистър Уоръндър, нямало е откъде да знаете, че в тайника лежи труп? Така ли?
Джереми се обърна.
— Направо щях да падна, както се казва — отвърна той. — Жестока мелодрама. Не можах да повярвам на очите си.
Докато Джереми говореше, инспекторът подреди ръкавиците на канапето. След това вдигна един чифт като фокусник.
— Между другото, мистър Уоръндър, ваши ли са тези ръкавици? — попита той, опитвайки се гласът му да звучи безцеремонно.
Джереми се обърна към него.
— Не, искам да кажа, да — смутено отвърна той.
— Хайде пак, кое от двете имате предвид, сър?
— Да, мои са, мисля.
— Носехте ли ги на връщане от голф клуба?
— Да — сети се Джереми. — Сега си спомних. Да, носех ги. Тази вечер навън беше малко хладно.
Инспекторът стана от облегалката на канапето и отиде до Джереми.
— Мисля, че грешите, сър. — Той посочи инициалите върху ръкавиците и отбеляза: — Тези носят отвътре инициалите на мистър Хейлшъм-Браун.
Джереми спокойно отвърна на погледа му й рече: