— О, колко интересно. Моите ръкавици са същите като неговите.
Инспекторът отиде пак до канапето и отново седна на облегалката. После се наведе и измъкна нов чифт ръкавици.
— Може би и тези са ваши? — предположи той.
Джереми се засмя.
— Няма да се хвана втори път — отговори той. — В края на краищата един чифт ръкавици прилича на друг.
Инспекторът извади и третия чифт.
— Три чифта ръкавици — промърмори той, като ги разглеждаше. — Всички с инициалите на Хейлшъм-Браун. Любопитно!
— Ами все пак това е неговият дом, нали? — забеляза Джереми. — Защо да няма три чифта от неговите ръкавици?
— Най-интересното е — отговори инспекторът, — че вие взехте един от тях за ваши. А аз мисля, че вашите ръкавици в момента се подават от джоба ви.
Джереми пъхна ръка в десния си джоб.
— Не, в другия — каза инспекторът.
Вадейки ръкавиците от левия си джоб, Джереми възкликна:
— О, да. Да, наистина.
— Всъщност май не приличат много на тези, нали? — попита многозначително инспекторът.
— Всъщност това са ръкавиците ми за голф — отговори Джереми с усмивка.
— Благодаря ви, мистър Уоръндър — рязко приключи разговора инспекторът и нагласи пак възглавничката на канапето. — Това е засега.
Джереми се изправи с нещастен вид.
— Вижте — извика той, — нали не мислите… — Той направи пауза.
— Какво да мисля? — попита инспекторът.
— Нищо — отговори неопределено Джереми. Той постоя малко и после тръгна към библиотеката, ала полицаят го спря. Джереми се обърна пак към инспектора и с питащ поглед посочи към вратата на преддверието. Инспекторът кимна и Джереми излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.
Инспекторът остави ръкавиците на канапето, отиде до масичката за бридж, седна и пак се консултира със справочника „Кой кой е“.
— Така — промърмори той и зачете на глас: — Томсън, сър Кенет, президент на „Саксън-Арейбиън Ойл“ и „Гълф Петролиум Къмпани“. Хм! Впечатляващо! Любими занимания: филателия, голф, риболов. Адрес: Брод Стрийт 340 и Гровнър Скуер 34.
Докато инспекторът четеше, полицай Джоунс отиде до масичката на канапето и почна да подостря молива си в пепелника. Спря, за да вдигне от пода една стърготина и видя, че на него лежи карта за игра. Занесе я до масичката за бридж и я пусна пред своя началник.
— Какво е това? — попита инспекторът.
— Карта, сър. Намерих я ей там, до канапето.
Инспекторът я взе.
— Асо пика — отбеляза той. — Много интересна карта. Чакай малко. — Той я обърна обратно. Червена е. Значи е от същото тесте. — После взе червената колода от масата и я разстла отгоре. Полицаят му помогна да сортират картите.
— Тъй, тъй, нямаме асо пика — възкликна инспекторът и стана от стола си. — Това е много знаменателно, не мислите ли, Джоунс? — попита той, сложи картата в джоба си и отиде до канапето. — Играли са бридж без асо пика.
— Много знаменателно, наистина, сър — съгласи се полицаят, докато подреждаше картите на масата.
Инспекторът взе трите чифта ръкавици от канапето.
— Сега, мисля, е време за сър Раулънд Делахей — нареди той на полицая, като занесе ръкавиците до масата за бридж и сложи трите чифта един до друг.
Глава шестнадесета
Полицаят отвори вратата на библиотеката и извика:
— Сър Раулънд Делахей.
Когато сър Раулънд се спря на прага, инспекторът го покани:
— Моля, влезте, сър, и седнете тук. Сър Раулънд отиде до масата за бридж, спря за миг, когато видя сложените отгоре ръкавици и после седна.
— Вие сте сър Раулънд Делахей? — попита формално инспекторът. След като получи в потвърждение бавно кимване с глава, той попита: — Какъв е адресът ви?
— Лонг Падък, Литълуич Грийн, Линкълншир — отговори сър Раулънд. После чукна с пръст по „Кой кой е“ и добави: — Не можахте ли да го намерите, инспекторе?
Инспекторът предпочете да не обръща внимание на това.
— Сега, ако обичате — рече той, — бих искал да ми опишете какво сте правили вечерта, след като сте излезли оттук малко преди седем.
Сър Раулънд очевидно беше мислил върху това.
— Валя целия ден — започна спокойно той, — и после изведнъж се проясни. Бяхме уредили да отидем да вечеряме в клуба, тъй като прислугата почива тази вечер. Затова така и направихме. — Сър Раулънд хвърли бърз поглед към полицая, сякаш да се увери, че последният смогва да записва сетне продължи: — След вечеря мисис Хейлшъм-Браун позвъни и тъй като съпругът й трябвало неочаквано да излезе отново, тя предложи тримата да се върнем и да направим каре за бридж. Което и направихме. Двадесетина минути след като започнахме да играем дойдохте вие, инспекторе. Останалото… знаете го.