Инспекторът изглеждаше умислен.
— Мистър Уоръндър представи нещата малко по-различно — забеляза той.
— Така ли? — рече сър Раулънд. — И какво каза?
— Каза, че предложението да се върнете и тук да играете бридж дошло от вас. Но допускаше също така, че може да е излязло и от мистър Бърч.
— А — спокойно отговори сър Раулънд. — Да, но, видите ли, Уоръндър дойде в клубната трапезария доста по-късно. Той не знаеше, че мисис Хейлшъм-Браун е звъняла.
Сър Раулънд и инспекторът останаха загледани един в друг, сякаш всеки се опитваше да смути другия с поглед. После сър Раулънд продължи.
— Вие, инспекторе, трябва по-добре от мен да знаете, че много рядко по даден въпрос има абсолютно единодушие между двама човека. Всъщност ако и тримата говорехме едно и също, на мен това би ми се сторило подозрително. При това много подозрително.
Инспекторът предпочете да не коментира тази забележка. Той издърпа един стол близо до сър Раулънд и седна.
— Бих искал да обсъдя с вас този случай, ако ми позволите, сър — предложи той.
— Много любезно от ваша страна, инспекторе — отвърна сър Раулънд.
След като известно време гледа замислено масата, инспекторът започна да говори:
— Мъртвият, мистър Оливър Костело, е дошъл в тази къща, както се вижда, с някаква точно определена цел. — Той направи пауза. — Съгласен ли сте, че така трябва да е било, сър?
— Моето мнение е, че той е дошъл да върне някои неща, които мисис Миранда Хейлшъм-Браун, както се казваше тя преди време, е взела по грешка — отговори сър Раулънд.
— Това може да е било само повод, сър — изтъкна инспекторът, — въпреки че дори в това не съм сигурен. Сигурен съм, че истинската причина, довела го тук, е съвсем друга.
Сър Раулънд сви рамене.
— Може и да сте прав — отбеляза той. — Не мога да преценя.
Инспекторът побърза да продължи:
— Навярно е дошъл да се срещне с точно определено лице. Може това да сте били вие, или може би мистър Уоръндър, или пък мистър Бърч.
— Ако искаше да се срещне с мистър Бърч, който живее наблизо — изтъкна сър Раулънд, — щеше да отиде в дома му. Не би дошъл тук.
— Възможно е — съгласи се инспекторът — Следователно остават четирима души. Вие, мистър Уоръндър, мистър Хейлшъм-Браун и мисис Хейлшъм-Браун. — Той направи пауза и погледна въпросително към сър Раулънд, преди да попита: — И така, сър, добре ли познавахте Оливър Костело?
— Ни най-малко. Виждал съм го веднъж-два пъти и това е всичко.
— Къде сте го виждали? — попита инспекторът.
Сър Раулънд се замисли.
— Два пъти в Хейлшъм-Браунови в Лондон преди повече от година и веднъж в един ресторант, мисля.
— И не сте имали причина, поради която да искате да го убиете?
— Това обвинение ли е, инспекторе? — попита усмихнато сър Раулънд.
Инспекторът поклати глава.
— Не, сър Раулънд — отвърна той. — Бих го нарекъл по-скоро елиминиране. Не мисля, че сте имали мотив да очистите Оливър Костело. Значи остават само трима души.
— Това започва да прилича на „Десет малки негърчета“ — отбеляза с усмивка сър Раулънд.
В отговор инспекторът също му се усмихна.
— Да вземем сега мистър Уоръндър — предложи той. — Добре ли го познавате?
— Запознах се с него едва преди два дни и то тук — отговори сър Раулънд. — Изглежда приятен млад човек, възпитан, образован. Приятел е на Клариса. Не зная нищо за него, но не бих казал, че е вероятният убиец.
— Толкова за мистър Уоръндър — отбеляза инспекторът. — Стигаме до следващия ми въпрос.
Сър Раулънд кимна в очакване.
— Доколко познавам мистър Хейлшъм-Браун, а също и мисис Хейлшъм-Браун? Нали това искате да научите? — попита той. — Всъщност много добре познавам мистър Хейлшъм-Браун, той е стар мой приятел. Колкото до Клариса — за нея знам всичко. Аз съм й настойник и тя ми е неизразимо скъпа.
— Да, сър — рече инспекторът. — Смятам, че този отговор изяснява твърде добре някои неща.
— Наистина ли?
Инспекторът стана и закрачи из стаята, преди да се обърне към сър Раулънд.