— Защо вие тримата променихте плановете си за тази вечер? — попита той. — Защо се върнахте тук и се престорихте, че играете бридж?
— Да сме се престорили? — извика остро сър Раулънд.
Инспекторът извади картата от джоба си.
— Тази карта — започна той, — беше намерена в другия край на стаята, под канапето. Просто не мога да повярвам, че сте изиграли два робера бридж и сте започнали трети с тесте от петдесет и една карти, без асо пика.
Сър Раулънд взе картата от инспектора, погледна гърба й и после му я върна.
— Да — призна той. — Навярно е трудно за вярване.
Инспекторът вдигна разочарован поглед нагоре, преди да добави:
— Мисля също, че трите чифта ръкавици на мистър Хейлшъм-Браун се нуждаят от известно обяснение.
След моментна пауза сър Раулънд отвърна:
— Боя се, инспекторе, че няма да получите такова от мен.
— Да, сър — съгласи се инспекторът. — Приемам, че сте сторили нещо нередно, за да окажете помощ на една дама. Но това не е хубаво, сър. Истината все пак ще излезе на бял свят.
— Чудя се дали ще стане така — гласеше краткият коментар на сър Раулънд върху току-що казаното.
Инспекторът отиде до тайника.
— Мисис Хейлшъм-Браун е знаела, че трупът на Костело е вътре — настоя той. — Дали сама го е завлякла там или вие сте й помогнали, не мога да кажа със сигурност. Но съм убеден, че тя е знаела. — Той се обърна с лице към сър Раулънд. — Предполагам — продължи после, — че Оливър Костело е дошъл да се срещне с мисис Хейлшъм-Браун, за да получи от нея пари чрез заплаха.
— Заплаха? — попита сър Раулънд. — За какво?
— И това ще излезе на бял свят, когато му дойде времето, сигурен съм — увери го инспекторът. — Мисис Хейлшъм-Браун е млада и привлекателна. За този Костело казват, че бил много популярен сред дамите. А мисис Хейлшъм-Браун е омъжена отскоро и…
— Спрете! — властно го прекъсна сър Раулънд. — Трябва да ви разясня някои неща. Лесно ще можете да проверите това, което ще ви кажа. Първият брак на Хенри Хейлшъм-Браун бе неудачен. Съпругата му Миранда беше красива жена, но неуравновесена и невротична. Здравето и характерът й дегенерираха тревожно и това наложи малката й дъщеря да бъде дадена в пансион. — Той млъкна замислено, след което продължи: — Да, наистина звучи шокиращо. Изглежда Миранда се е била пристрастила към наркотици. Не се изясни как се е снабдявала с тях, но не беше трудно да се допусне, че ги е получавала от този човек — Оливър Костело. Беше се увлякла по него и накрая взе, че и избяга с него. — След още една пауза и бърз поглед към полицая, за да види дали успява да запише всичко, сър Раулънд възобнови разказа си: — Хенри Хейлшъм-Браун е старомоден в своите разбрания и позволи на Миранда да се разведе с него — поясни той. — Но сега най-сетне намери мир и щастие в брака си с Клариса и мога да ви уверя, инспекторе, че в живота на Клариса няма никакви нелицеприятни тайни. Мога да се закълна, че няма нищо, с което Костело би могъл да я заплашва.
Инспекторът не каза нищо, но изглеждаше умислен.
Сър Раулънд стана, пъхна стола под масата и отиде до канапето. После, обръщайки се отново към полицая, той рече:
— Не мислите ли, инспекторе, че сте тотално на погрешен път? Защо сте толкова сигурен, че Костело е дошъл да види именно човек. Защо да не е нещо друго?
Инспекторът изглеждаше озадачен.
— Какво искате да кажете, сър? — попита той.
— Когато ни разказвахте за покойния мистър Селън — напомни му сър Раулънд, — споменахте, че Отделът за наркотици се е интересувал от него. Дали тук няма евентуална връзка? Наркотици — Селън — къщата на Селън? — Той направи пауза, но когато инспекторът не реагира, продължи: — Разбрах, че Костело е идвал веднъж тук и преди, очевидно да разгледа антиките на мистър Селън. Защо не допуснем, че има нещо в къщата, което той е искал да види? Навярно в това бюро. — Инспекторът хвърли бърз поглед към бюрото, а сър Раулънд продължи да развива своята теория. — Вземете и любопитната случка с онзи човек, който е дошъл тук и е предложил за него безбожна цена. Да допуснем, че Костело е искал да разгледа точно бюрото или пък, ако предпочитате, да го претърси. Да допуснем, че някой го е последвал дотук и този някой го е ударил там някъде до самото бюро.
Инспекторът не изглеждаше впечатлен.
— Всичко това са само предположения… — започна той, само за да бъде прекъснат от сър Раулънд, който настоя:
— Това е една много правдоподобна хипотеза.
— И според нея — запита инспекторът, — този някой после е напъхал трупа в тайника?