— Не се съмнявам в сегашния ви разказ, мисис Хейлшъм-Браун — успокои я инспекторът. — Обикновено разбираме веднага, когато казват истината. Знаех също така, че навярно е съществувала много сериозна причина, поради която трима джентълмени ще скалъпят толкова вятърничава история около укриването на един труп.
— Не бива да ги корите твърде много, инспекторе — примоли се Клариса. — Вината е моя. Аз бях много настоятелна.
Съзнаващ силата на чара й, инспекторът отвърна:
— А, не се и съмнявам. Но все още не разбирам кой е телефонирал в управлението, за да съобщил за убийството.
— Да, наистина е много чудно! — каза стреснато Клариса. — Съвсем бях забравила за това.
— Очевидно не сте били вие — изтъкна инспекторът, — а също така не е бил някой от тримата джентълмени…
Клариса поклати глава.
— Дали пък не е бил Елгин? — почуди се тя. — Или може би мис Пийки?
— Не мисля, че е възможно да е мис Пийки — отговори инспекторът. — Тя просто не е имала откъде да знае, че трупът на Костело е тук…
— Питам се дали наистина е така — каза замислено Клариса.
— В края на краищата, когато открихме трупа, изпадна в истерия — припомни й инспекторът.
— О, дреболия. Всеки може да го изиграе — непредпазливо отбеляза Клариса. Инспекторът й хвърли подозрителен поглед, на който тя побърза да отговори с възможно най-невинна усмивка.
— Все пак мис Пийки не живее в къщата — отбеляза инспекторът, — а във вилата, която се намира в парка.
— Но би могла да е в къщата — каза Клариса. — Тя, видите ли, има ключове за всички врати.
Инспекторът поклати глава.
— Не, на мен ми се струва по-вероятно Елгин да се е обадил — рече той.
Клариса се приближи до него и се усмихна притеснено.
— Нали няма да ме пратите в затвора? — попита тя. — Чичо Роли каза, че бил сигурен, че няма да го направите.
Инспекторът я изгледа строго.
— Добре е, че променихте разказа си навреме и ни казахте истината, мадам — сурово отбеляза той. — Но ако позволите да ви посъветвам, мисис Хейлшъм-Браун, добре е да се свържете с адвоката си възможно най-скоро и да му предоставите съответните факти. Междувременно аз ще наредя признанието ви да бъде отпечатано на машина и след като ви бъде прочетено, може би ще бъдете така добра да го подпишете.
Клариса се накани да му отговори, когато вратата откъм преддверието се отвори и влезе сър Раулънд.
— Повече не можах да издържа — оправда се той. — Сега всичко наред ли е, инспекторе? Разбрахте ли каква беше нашата дилема?
Клариса се приближи до своя опекун, преди той да успее да продължи.
— Роли, скъпи — поздрави го тя и го хвана за ръката. — Направих самопризнание и полицията… всъщност мистър Джоунс… ще го напечата на машина. После ще трябва да го подпиша и това е. Казах им всичко.
Инспекторът отиде да поговори с полицая, а Клариса пак се обърна към сър Раулънд:
— Казах им как съм си помислила, че е крадец — тя наблегна на думата, — и как съм го ударила по главата… — Когато сър Раулънд тревожно я погледна и се накани да каже нещо, тя бързо закри устата му с ръка, за да му попречи да говори. После продължи енергично: — Сетне им казах, че крадецът се е оказал Оливър Костело и че аз съм се озовала в ужасно неприятно положение, заради което съм ви позвънила и как непрестанно съм ви умолявала, докато накрая вие сте се предали. Сега виждам колко неправилно съм постъпила…
Инспекторът се обърна пак към тях и Клариса успя навреме да махне ръката си от устата на сър Раулънд.
— Но когато това се случи — каза тя, — бях се вцепенила от страх и смятах, че ще е по-добре за всички… за мен, Хенри и дори Миранда, ако открият Оливър в Марсдън Ууд.
Сър Раулънд изглеждаше ужасен.
— Клариса! Какви сте ги наприказвали, да му се не види? — ахна той.
— Мисис Хейлшъм-Браун направи пълни самопризнания, сър — самодоволно рече инспекторът.
Съвзел се донякъде, сър Раулънд сухо каза:
— Очевидно.
— Така беше най-добре — отговори Клариса. — Всъщност това беше единственото нещо, което можеше да се направи. Инспекторът ми помогна да го разбера. И наистина съжалявам, че наговорих всичките онези лъжи.
— Накрая това ще доведе до далеч по-малки проблеми — успокои я инспекторът. — И така мисис Хейлшъм-Браун — продължи той, — няма да ви карам да влизате в тайника, където е трупът сега, но бих искал съвсем точно да ми покажете къде е стоял мъжът, когато вие сте влезли в стаята откъм тайника.