— О… да… ами… той беше… — започна нерешително Клариса и отиде до бюрото. — Не — продължи после тя, — сетих се. Стоеше тук ето така — Тя отиде в единия край на бюрото и се надвеси над него.
— Бъди готов да отвориш тайника, когато ти кажа, Джоунс — рече инспекторът и махна с ръка към полицая, който стана и сложи ръка върху лоста за вратата.
— Разбирам — обърна се инспекторът към Клариса. — Той е стоял там. Сетне вие сте отворили вратата и сте излезли. Добре, няма да ви карам да влизате сега при трупа, само застанете до нишата, когато я отворим. Хайде, Джоунс, давай!
Полицаят задвижи лоста и вратата на тайника се отвори. Вътре беше празно, като се изключи един малък лист хартия, който лежеше на пода. Полицаят го взе оттам, а инспекторът погледна обвинително Клариса и сър Раулънд.
Полицаят прочете на глас написаното на листа:
— Преметнах те!
Когато инспекторът издърпа листа от ръцете му, Клариса и сър Раулънд се спогледаха изумено.
Глава деветнадесета
В гостната влезе Елгин, за да съобщи, че е пристигнал съдебният лекар. Инспекторът и полицаят Джоунс веднага последваха иконома до входната врата, където инспекторът изпълни незавидната задача да признае на лекаря как изведнъж се е оказало, че са останали без труп.
— Ама наистина, инспектор Лорд — ядосано каза лекарят. — Съзнавате ли колко неприятно е да ме карате да бия толкова път дотук за нищо?
— Но аз ви уверявам, докторе — опита се да обясни инспекторът, — че ние имахме труп.
— Инспекторът е прав, докторе — даде своя принос и полицаят Джоунс. — Ние наистина имахме труп, обаче той взе, че изчезна.
Привлечени от гласовете им, Хюго и Джереми се подадоха от трапезарията в другия край на преддверието. Те не можаха да се въздържат от безполезни коментари.
— Не мога да разбера как вие, полицаите, все някак ще я оплескате… Да загубите цял труп! — възропта Хюго, а Джереми извика:
— Не разбирам защо никой не го пазеше!
— Е, добре, каквото и да се е случило; ако няма труп, който да оглеждам, няма смисъл да си губя повече времето тук — грубо каза лекарят на инспектора. — Мога да ви уверя, че това няма да ви се размине, инспектор Лорд.
— Да, докторе. Без съмнение няма. Лека нощ, докторе — уморено отговори инспекторът.
Съдебният лекар си тръгна и затръшна вратата след себе си, а инспекторът се обърна към Елгин, който го изпревари и бързо каза:
— Нищо не знам за тази работа, уверявам ви, сър, съвсем нищо!
В това време Клариса и сър Раулънд седяха в гостната и злорадстваха, като слушаха как нахокаха полицаите.
— В много лош момент пристигна подкреплението — изхили се сър Раулънд. — Съдебният лекар се поядоса, като не намери труп. Клариса също захихика.
— Но кой може да го е отмъкнал? — попита тя. — Мислите ли, че Джереми е успял да се справи?
— Не виждам как би могъл — отговори сър Раулънд. — Те не пускаха никого в библиотеката, а вратата беше заключена. Пипиното „Преметнах те“ направо преля чашата.
Клариса се разсмя, а сър Раулънд продължи:
— Все пак това показва едно нещо — Костело е успял по някакъв начин да отвори тайното чекмедже. — Той направи пауза и изведнъж държанието му се промени. — Клариса — каза сериозно сър Раулънд, — защо, да му се не види, не казахте истината на инспектора, както ви помолих?
— Казах му я — възрази Клариса, — освен онази част, която включва Пипа, но той просто не пожела да ми повярва.
— Но, за Бога, защо ви трябваше да го подвеждате с всичките тези глупости? — настойчиво поиска да узнае сър Раулънд.
— Ами — отговори Клариса с безпомощен жест, — стори ми се, че само на това би повярвал — добави тържествуващо тя — сега вече наистина ми вярва!
— В резултат на което се забъркахте в хубава каша — изтъкна сър Раулънд. — Ще бъдете съдена за непредумишлено убийство, доколкото разбирам.
— Ще кажа, че е станало при самозащита — уверено отвърна Клариса.
Преди сър Раулънд да успее да отговори, Хюго и Джереми влязоха откъм преддверието. Хюго отиде до масата за бридж, като измърмори:
— Жалка полиция! Само ни размотават цяла вечер. Сега пък взели, че загубили и трупа!
Джереми затвори вратата след него, после отиде до табуретката и си взе един сандвич.