Удивена, Клариса я гледаше втренчено с отворена уста.
— Но как? Къде… преместихте трупа? — ахна тя.
Мис Пийки се наведе напред и прошепна съзаклятнически:
— Леглото в стаята, в която бях. Нали знаете онова с балдахина. В горната му част, точно под дългата валчеста възглавница. Сетне оправих леглото и легнах отгоре му.
Поразен, сър Раулънд седна до масичката за бридж.
— Но как качихте тялото дотам? — попита Клариса. — Та вие сама не бихте могли да го помръднете.
— Ще се изненадате — весело рече мис Пийки. — С добрия стар противопожарен екскаватор. Преметнах го през рамо. — Тя показа с жест как го е направила.
— Ами ако се бяхте сблъскали с някого на стълбището? — попита сър Раулънд.
— Да, ама не се сблъсках — отговори мис Пийки. — Полицията беше тук с мисис Хейлшъм-Браун. Вие тримата бяхте в трапезарията. Затова не изтървах удобния случай, нито пък трупа, разбира се, пренесох го през преддверието, заключих отново библиотеката и го качих нагоре по стълбите до стаята.
— Това е направо нечувано! — ахна сър Раулънд.
Клариса скочи на крака.
— Но той не може вечно да стои под възглавницата! — заяви тя.
Мис Пийки се обърна към нея.
— Няма, разбира се, че няма вечно да стои там, мисис Хейлшъм-Браун — призна тя. — Но за двадесет и четири часа нищо няма да му стане. Дотогава полицията ще е приключила с къщата и двора и ще тръгне из полята.
Тя огледа смаяните си слушатели.
— Вече умувах как оттук нататък да се отървем от него — продължи тя. — Съвсем случайно тази сутрин изкопах в градината една хубавичка дълбока яма за садене на благовонно секирче. Е, ще заровим трупа там и отгоре му ще спретнем две хубави лехи с благовонно секирче.
Напълно загубила дар слово, Клариса се строполи върху канапето.
— Страхувам се, мис Пийки — рече сър Раулънд, — че копаенето на гробове отдавна е излязло от рамките на частната инициатива.
Градинарката се разсмя весело, когато чу това.
— Ох, мъже! — извика тя и размаха пръст към сър Раулънд. — Все държите на благоприличието. Ние жените сме далеч по-здравомислещи. — Тя се облегна на канапето и се обърна към Клариса: — Можем да се справим дори с убийство. Нали, мисис Хейлшъм-Браун?
Хюго изведнъж скочи на крака.
— Това е абсурдно! — извика той. — Клариса не го е убила. Не вярвам и на една дума!
— Добре де, ако не го е убила тя — попита живо мис Пийки, — тогава кой?
В този момент в стаята откъм преддверието влезе Пипа, която беше облечена в нощница, беше замаяна от сън, прозяваше се, а в ръцете си държеше стъклен поднос с шоколадов мус и лъжичка. Всички се обърнаха и впериха погледи в нея.
Глава двадесета
Стресната, Клариса скочи на крака.
— Пипа! — извика тя. — Защо не си в леглото?
— Събудих се и затова слязох долу — отговори между две прозевки Пипа.
Клариса я отведе до канапето.
— Страшно съм гладна — оплака се Пипа и отново се прозя. Тя седна, вдигна поглед към Клариса и й каза с укор: — Ти каза, че ще ми донесеш това горе.
Клариса взе от Пипа чинията с шоколадовия мус, сложи я на табуретката и после седна на канапето до детето.
— Мислех, че спиш, Пипа — обясни тя.
— Спях — каза й Пипа и за пореден път отвори широко уста за прозявка. — После изведнъж ми се стори, че в стаята влезе някакъв полицай и ме погледна. Аз сънувах кошмар и се събудих. И понеже бях гладна, реших да сляза долу.
Тя потръпна, огледа присъстващите и продължи:
— Освен това помислих, че беше наистина.
Сър Раулънд дойде и седна на канапето от другата страна на Пипа.
— Кое ти се стори, че беше наистина, Пипа? — попита я той.
— Ужасният сън с Оливър — отговори Пипа и пак потръпна, като си спомни.
— И какъв беше този сън с Оливър, Пипа? — попита тихо сър Раулънд. — Разкажи ми го.
С притеснен вид Пипа извади една малка восъчна фигурка от джоба на нощницата си.
— Направих това тази вечер — каза тя. — От разтопена восъчна свещ, после нагорещих една карфица и пронизах фигурката с нея.
Когато тя подаде восъчната фигурка на сър Раулънд, Джереми неочаквано извика стреснат:
— Мили Боже! — после скочи и започна да оглежда стаята, търсейки книгата, която Пипа се беше опитала да му покаже по-рано през деня.