— Казах съответните думи и прочие — обясни Пипа на сър Раулънд, — но не можах да направя всичко така, както го пише в книгата.
— Каква книга? — попита Клариса. — Не разбирам.
Джереми, който досега я търсеше из лавиците на библиотеката, най-сетне я намери.
— Ето я! — възкликна той и подаде книгата на Клариса през облегалката на канапето. — Пипа днес си я купила от пазара. Каза, че била книга с рецепти.
Внезапно Пипа се разсмя.
— А вие казахте „Става ли за ядене?“ — припомни тя на Джереми.
Клариса започна да разглежда книгата.
— „Сто истински и изпитани магии“ — прочете тя на корицата, после я отвори и продължи да чете — „Как се премахват брадавици“, „Как да изпълниш най-съкровеното си желание“, „Как да унищожиш враговете си“. О, Пипа, това ли си направила?
Пипа погледна сериозно мащехата си.
— Да — отговори тя.
Когато Клариса върна книгата на Джереми, Пипа погледна восъчната фигурка, която сър Раулънд все още държеше.
— Не прилича много на Оливър — призна тя, — а и не успях да докарам прическата му. Но това беше, което можах да направя и после… после… сънувах и в съня си… — Тя отмахна кичур коса от лицето си, докато говореше. — Сънувах, че слизам долу и го виждам да лежи тук. — Тя посочи зад канапето. — И изведнъж всичко се оказа истина.
Сър Раулънд остави фигурката на табуретката, без да каже нищо, а Пипа продължи:
— Той беше там — мъртъв. Аз го бях убила. — Тя огледа всички поред и започна да трепери. — Вярно ли е? — попита ги после. — Аз ли го убих?
— Не, скъпа. Не — каза Клариса с насълзени очи и прегърна Пипа.
— Но той лежеше там! — настоя Пипа.
— Зная, Пипа — рече й сър Раулънд. — Но не си го убила ти. Когато си пронизала тази восъчна фигурка с карфицата, си дала израз на омразата и страха си от него и именно тези неща си убила. Сега вече не го мразиш и не се боиш от него. Нали така?
Пипа се обърна към него.
— Да, точно така — призна тя. — Но аз го видях. — Пипа хвърли бърз поглед зад канапето. — Слязох тук и го видях да лежи мъртъв. — Тя сложи глава на гърдите на сър Раулънд. — Наистина го видях, чичо Роли.
— Да, мила, наистина си го видяла — нежно й каза сър Раулънд. — Но не ти си го убила. — Тя уплашено вдигна поглед към него, а той продължи: — А сега ме чуй, Пипа. Някой го е ударил по главата с тежък бастун. Нали не си била ти?
— О, не — каза Пипа и поклати енергично глава. — Не, не съм го удряла с бастун. — Тя се обърна към Клариса. — Да не би да имаш предвид онова нещо за голф, каквото има Джереми?
Джереми се разсмя.
— Не, Пипа, не стик за голф — обясни й той. — Нещо подобно на големия бастун, който стои на закачалката в преддверието.
— Имате предвид онзи, дето е бил на мистър Селън и за който мис Пийки казва, че било тояга с валчест край? — попита Пипа.
Джереми кимна.
— О, не — каза тя. — Не бих могла да направя подобно нещо. Просто не бих могла. — Тя пак се обърна към сър Раулънд. — О, чичо Роли, нали наистина не съм го убила?
— Разбира се, че не си — намеси се Клариса, а гласът й прозвуча спокойно и трезво. — Хайде, скъпа, изяж си шоколадовия мус и забрави за станалото. — Тя взе чинията и й я подаде, но Пипа отказа, като поклати глава и Клариса върна чинията на табуретката. Двамата със сър Раулънд помогнаха на Пипа да полегне на канапето и Клариса я хвана за ръката, а сър Раулънд нежно я погали по главата.
— Не разбрах и една думичка от всичко това! — заяви мис Пийки. — Каква е все пак тази книга? — попита тя Джереми, който в този момент я разглеждаше.
— „Как да докараш чума по говедата на съседката“. Заинтересувана ли сте, мис Пийки? — рече и в отговор Джереми. — Смея да кажа, че с леко приспособяване на тази магия може да направите да излязат черни петна върху розите на съседите.
— Не разбирам за какво говорите — рязко отговори градинарката.
— За черна магия — поясни Джереми.
— Слава Богу, не си падам по суеверия — изсумтя тя презрително и се отдалечи от него.
Хюго, който до този момент се стремеше да следи хода на събитията, сега призна:
— Аз съм в пълно недоумение.
— И аз — съгласи се с него мис Пийки, като го тупна по рамото. — Затова ще ида да хвърля едно око на момчетата в синьо, за да видя как я карат. — Тя излезе от стаята, като се смееше гръмогласно.
Сър Раулънд погледна Клариса, Хюго и Джереми.