— Докъде я докарахме сега? — зачуди се той на глас.
Клариса още не можеше да се съвземе от случилото се преди броени минути.
— Каква глупачка се оказах — смутено възкликна тя. — Трябваше да съобразя, че Пипа просто не би могла да… но аз не знаех за тази книга. Пипа каза, че го е убила и аз… взех, че й повярвах.
Хюго скочи на крака.
— О, значи искате да кажете, че според вас Пипа…
— Да, скъпи — нетърпеливо го прекъсна Клариса, като натърти на думите си, за да му попречи да продължи. Но, за щастие, Пипа вече спеше спокойно на канапето.
— О, разбирам — рече Хюго. — Това обяснява всичко. Мили Боже!
— Е, сега по-добре да отидем при полицаите и да им кажем най-сетне истината — предложи Джереми.
Сър Раулънд поклати замислено глава.
— Не знам — промърмори той. — Клариса вече им разказа три различни истории…
— Чакайте! — внезапно го прекъсна Клариса. — Току-що ми хрумна нещо. Хюго, как се е казвал магазинът на мистър Селън?
— Просто антикварен магазин — отговори неопределено Хюго.
— Да, знам това — нетърпеливо възкликна Клариса. — Но какво е било името му?
— Какво искате да кажете с това „как е било името му“?
— О, скъпи, толкова сте недосетлив — каза му Клариса. — Вие го казахте по-рано и аз просто искам да го повторите. Но не искам аз да ви го напомням или да го кажа вместо вас.
Хюго, Джереми и сър Раулънд се спогледаха.
— Разбирате ли какви ги приказва това момиче, Роли? — попита Хюго жално.
— Нямам представа — отговори сър Раулънд. Пробвайте пак. Клариса.
Клариса се ядоса.
— Толкова е просто — настоя тя. — Как се е казвал антикварният магазин в Мейдстън?
— Нямаше име — отвърна Хюго. — Искам да кажа, че никой няма да кръсти антикварния си магазин „Морски изглед“ или нещо подобно.
— Боже, дай ми сили — промърмори Клариса през стиснати зъби. Тя отново го попита, като говореше ясно и отчетливо и правеше пауза след всяка дума. — Какво… беше… написано… над входната… врата?
— Написано ли? Нищо — рече Хюго. — Какво трябва да е било написано? Само имената на собствениците, разбира се — „Селън и Браун“.
— Най-после! — тържествуващо извика Клариса. — И аз си мислех, че това е името, което казахте одеве, но не бях сигурна. „Селън и Браун“. Моята фамилия е Хейлшъм-Браун. — Тя изгледа тримата мъже един след друг, но в очите и на тримата се четеше пълно недоумение.
— Ние наехме тази къща направо без пари — продължи Клариса. — От другите хора, които са идвали преди нас, е бил изискван безбожно висок наем, така че те са си отивали негодуващи. Сега вече разбирате ли?
Хюго я погледна с празен поглед, преди да отговори:
— Не.
Джереми също поклати глава.
— Още не, любов моя.
Сър Раулънд й отправи разнежен поглед.
— В пълна мъгла съм — замислено произнесе той.
На лицето на Клариса се изписа огромна възбуда.
— Партньорът на мистър Селън, който живее в Лондон, е жена — поясни тя на своите приятели. — Днес някой позвъни по телефона и поиска да говори с мисис Браун. Не с мисис Хейлшъм-Браун, а с мисис Браун.
— Започвам да се досещам какво имате предвид — каза сър Раулънд, като бавно кимаше с глава.
Хюго поклати недоумяващо своята.
— Аз пък не — призна той.
Клариса го погледна.
— Конски кестен или кестеняв кон — ето къде е разликата — загадъчно отбеляза тя.
— Клариса, добре ли сте? — попита загрижено Хюго.
— Някой е убил Оливър — припомни им тя. — Не е бил някой от вас тримата. Не съм била аз, нито пък Хенри. — Тя направи пауза, преди да продължи. — Не е била и Пипа, слава Богу! Тогава кой?
— Сигурно е станало така, както казах на инспектора — предположи сър Хенри. — Външен човек. Някой е проследил Оливър дотук.
— Да, но защо? — многозначително попита Клариса. Тъй като не получи отговор, продължи да размишлява. — След като ви изпратих днес до портата — припомни тя на тримата си приятели, — се върнах тук през френските прозорци, а Оливър стоеше близо до бюрото. Той беше много изненадан, когато ме видя и каза: „Какво правиш тук, Клариса?“ Аз реших, че иска да ме ядоса по някакъв по-заобиколен начин. Но, ако предположим, че наистина е бил изненадан… — Макар и да я слушаха внимателно, никой от тримата не се обади. Клариса продължи: — Нека предположим, че той се е изненадал, като ме е видял. Мислел е, че къщата принадлежи на някой друг. Надявал се е, че жената, която ще завари тук, ще е именно мисис Браун — партньорката на мистър Селън.