Сър Раулънд поклати глава.
— Нима не е знаел, че вие и Хенри държите тази къща? — попита той. — Не може Миранда да не знаела.
— Когато Миранда имаше да ни каже нещо, тя винаги прибягваше до адвокатите си. Нито тя, нито Оливър са имали откъде да научат, че точно ние живеем в къщата — поясни Клариса. — Казвам ви, че Оливър сигурно не е и допускал, че ще види точно мен. О, той много бързо се съвзе и оправда идването си с Пипа. Сетне се престори, че си отива, но се е върнал, защото… — тя спря, понеже в стажа влезе мис Пийки.
— Тарашът продължава — бодро обяви градинарката. — Предполагам, че са погледнали по всички легла и сега са вън, в градината. — Тя разсмя с познатия силен смях.
Клариса изпитателно я погледна и после каза:
— Мис Пийки, помните ли какво каза мистър Костело точно преди да си тръгне? Помните ли?
Мис Пийки изглеждаше озадачена.
— Нямам ни най-малка представа — призна тя.
— Той каза: „Дойдох да се срещна с мисис Браун“, нали? — напомни й Клариса.
Мис Пийки помисли за миг и после отговори:
— Май че да. Аха. Защо?
— Но той не беше дошъл да се срещне с мен — настоя Клариса.
— Е, ако не с вас, тогава не разбирам с кого другиго — добродушно се изсмя в отговор мис Пийки.
Клариса натърти на думите си:
— С вас — каза тя на градинарката. — Защото вие сте мисис Браун, нали?
Глава двадесет и първа
Мис Пийки силно се стресна от обвинението на Клариса и за момент не знаеше как да постъпи. Когато най-сетне проговори, тонът й беше променен. Тя изостави обичайната си шеговитост и сърдечност и каза сериозно:
— Много умно от ваша страна — призна градинарката. — Да, аз съм мисис Браун.
Думите на Клариса потекоха като река:
— Вие сте партньорката на мистър Селън — каза тя. — Тази къща е ваша. Наследили сте я от мистър Селън заедно с неговия бизнес. Неизвестно защо сте искали да намерите наематели, чиято фамилия да е Браун. Всъщност искали сте тук да живее някоя мисис Браун. Надявали сте се, че такава няма да се намери трудно, защото това е често срещано име. Но, в края на краищата, е трябвало да се задоволите с Хейлшъм-Браун. Не знам със сигурност защо сте искали точно аз да застана в светлината на рампата, докато вие сте предпочели да гледате отстрани. Подробностите ми убягват…
Мисис Браун, наричана още мис Пийки, я прекъсна:
— Чарлс Селън беше убит — напомни тя на Клариса. — В това няма никакво съмнение. Той притежаваше нещо, което беше много ценно. Не зная как… дори не знам какво е било. Той не беше много… — тя се поколеба, — добросъвестен.
— И ние така разбрахме — отбеляза сухо сър Раулънд.
— Каквото и да е било това нещо — продължи мисис Браун, — той беше убит именно заради него. Но този, който го е убил, не е намерил това, което е търсел. Навярно е станало така, защото тази вещ най-вероятно не е била в магазина, а тук. Знаех, че този, който го е убил, рано или късно ще го потърси и в тази къща. Исках да държа къщата под око, затова се нуждаех от някоя фалшива мисис Браун. Просто като временна заместница.
Сър Раулънд възкликна ядно:
— И не ви е било грижа — пламенно попита той градинарката, — че мисис Хейлшъм-Браун — една напълно невинна жена, която не ви е сторила нищо лошо, — ще бъде в опасност?
— Аз непрекъснато я държах под око, не е ли така? — оправда се в отговор мисис Браун. — До такава степен, че дори понякога ви дразнех. Онзи ден, когато един мъж дойде и предложи неоправдано висока цена за бюрото, аз разбрах, че съм на прав път. И все пак мога да се закълна, че в това бюро няма абсолютно нищо, което да струва толкова.
— А погледнахте ли в тайното чекмедже? — попита я сър Раулънд.
Мисис Браун изглеждаше изненадана.
— Там има тайно чекмедже? — извика тя и тръгна към бюрото.
Клариса й препречи пътя.
— В момента в него няма нищо — увери я тя. — Пипа откри това чекмедже, но в него имаше само някакви стари автографи.
— Клариса, бих искал отново да погледна тези автографи — помоли сър Раулънд.
Клариса отиде до канапето.
— Пипа — извика тя. — Къде сложи… О, тя е заспала.
Мисис Браун също се приближи до канапето и погледна детето.
— Дълбоко е заспала — потвърди тя. — Това е от изживяната силна възбуда. — После погледна Клариса. — Знаете ли какво — рече й мисис Браун, — ще я отнеса горе и ще я сложа в леглото й.