Сър Раулънд взе автографа на Робърт Браунинг и застана до радиатора. Джереми коленичи до него, а другите се насъбраха около тях, за да видят какъв ще бъде резултатът.
— Не бива да възлагаме големи надежди — предупреди ги сър Раулънд. — В края на краищата, това е просто идея, но все пак мисля, че Селън трябва да е имал много сериозно основание да държи тази хартийка на скришно място.
— Това ме връща много години назад — сети се Хюго. — Помня, че като деца си пишехме тайни съобщения с лимонов сок.
— С кой ще почнем? — ентусиазирано попита Джереми.
— Аз казвам с кралица Виктория — рече Клариса.
— Не, шест срещу едно, че е Ръскин — предположи Джереми.
— Добре, аз пък залагам на Робърт Браунинг — реши сър Раулънд, наведе се и задържа хартията под радиатора.
— А Ръскин? Много неясна личност. Не разбирам и думичка от поезията му — почувства се длъжен да каже Хюго.
— Точно така — съгласи се сър Раулънд. — Пълен е с тайнствени послания.
Всички проточиха шии.
— Няма да го понеса, ако нищо не излезе — извика Клариса.
— Според мен… да, има нещо — промърмори сър Раулънд.
— Да, нещо се появява — забеляза и Джереми. — Така ли? Я да видя! — възбудено извика Клариса.
Хюго се намърда между Джереми и Клариса.
— Дайте път, млади човече!
— Внимателно! — оплака се сър Раулънд. — Не ме бутайте… да, наистина пише нещо. — Той спря за момент и после се изправи, като извика: — Получи се!
— Какво е? — поиска да разбере мисис Браун.
— Списък с шест имена и адреси — каза им сър Раулънд. — Бих казал, пласьори на наркотици. И едно от имената е на Оливър Костело.
Наоколо се разнесоха възклицания.
— Оливър! — извика Клариса. — Значи ето защо е дошъл, а друг ще трябва да го е проследил дотук. О, чичо Роли, трябва да кажем на полицията. Хюго, елате с мен!
Клариса се втурна към вратата, последвана от Хюго, който пътьом измърмори:
— По-необичайна история не съм чувал.
Сър Раулънд събра другите автографи, а Джереми изключи радиатора и го върна в библиотека.
Сър Раулънд тръгна да излиза след Клариса и Хюго, но се спря на прага.
— Идвате ли, мис Пийки? — попита той.
— Едва ли ви трябвам и аз.
— Разбира се. Та вие сте били партньор на Селън.
— Никога не съм имала нищо общо с наркобизнеса — настоя мисис Браун. — Занимавах се единствено с антиквариати. Аз само купувах и продавах в Лондон.
— Разбирам — отговори сър Раулънд някак неопределено и задържа вратата отворена, за да й направи път да мине.
Джереми излезе от библиотеката и внимателно затвори след себе си. После се приближи до вратата, водеща към преддверието, и се ослуша. Хвърли бърз поглед към Пипа, отиде до креслото, взе възглавничката му и бавно тръгна към канапето, където спеше детето. То се размърда в съня си. Джереми замръзна за момент, но когато се увери, че Пипа не се е събудила, продължи да върви към тази част на канапето, където беше главата й. После бавно започна да приближава възглавницата към лицето й.
В този момент в стаята откъм преддверието влезе Клариса. Чувайки отварянето от вратата, Джереми внимателно постави възглавничката върху краката на Пипа.
— Сетих се какво каза сър Раулънд — обясни той на Клариса, — затова реших, че няма да е добре да оставим Пипа сама. Краката й ми се сториха студени, та реших да я завия.
Клариса отиде до табуретката.
— Ужасно огладнях от всичкото това вълнение — заяви тя и погледна към чинията със сандвичите, но после продължи силно разочарована: — О, Джереми, та вие сте ги изяли всичките!
— Съжалявам, но просто умирах от глад — отговори той, без ни най-малко да съжалява.
— Не разбирам защо — смъмри го тя. — Вие бяхте вечеряли, а аз — не.
Джереми приседна върху облегалката на канапето.
— Не, аз също не съм вечерял — каза той. — Упражнявах близки удари. Влязох в трапезарията на клуба точно след като вие сте се обадили по телефона.
— О, ясно — отвърна равнодушно Клариса. Тя се наведе през облегалката, за да потупа възглавничката. Изведнъж очите й се разшириха. Тя повтори със силно развълнуван глас. — Ясно. Вие… значи вие сте били.
— Какво искате да кажете?
— Вие! — повтори Клариса сякаш на себе си.
— Какво искате да кажете?
Клариса го погледна право в очите.