— Знаете ли, инспекторе, тя всъщност ви каза истината единия път — внимателно му припомни сър Раулънд, — но тогава вие просто не й повярвахте.
Инспекторът изглеждаше леко смутен.
— Да… хм… ами… — започна той. После се съвзе и отговори: — Честно казано, сър, ще ви призная, че истината беше малко трудна за преглъщане.
— О, признавам, че е така, разбира се — успокои го сър Раулънд.
— Но аз не ви обвинявам, сър — продължи инспекторът доверително. — Мисис Хейлшъм-Браун е изключително очарователна жена. — Той замислено поклати глава и каза: — Е, лека нощ, сър.
— Лека нощ, инспекторе — дружелюбно отговори сър Раулънд.
— Лека нощ, мистър Бърч — извика инспекторът, докато се оттегляше към вратата.
— Лека нощ, инспекторе. Добра работа свършихте — отвърна Хюго, отиде при него и те си стиснаха ръцете.
— Благодаря ви, сър — рече инспекторът.
Той си тръгна, а Хюго се прозя.
— Е, да, предполагам, че ще е добре да се прибера и да си легна — съобщи той на сър Раулънд. — Ще се видим пак някоя от идните вечери?
— Както кажете, Хюго — отвърна сър Раулънд, докато разтребваше масата за бридж. — Лека нощ.
— Лека нощ — отвърна Хюго и излезе от стаята.
Сър Раулънд подреди картите и листите в спретната купчинка на масата, после взе „Кой кой е“ и върна томчето на лавицата. Клариса влезе в стаята, отиде при него и го хвана за ръцете.
— Скъпи Роли — обърна се тя към него. — Какво щяхме да правим без вас? Вие сте толкова умен.
— А вие сте една щастлива млада жена — рече й той. — Хубаво, че не си загубихте ума по този млад негодник Уоръндър.
Клариса потръпна.
— Нямаше такава опасност — отвърна Клариса и нежно се усмихна. — Ако някога си загубя ума по някого, това ще бъдете вие, скъпи — увери го тя.
— Ах, не, само не на мен тия ваши номерца — предупреди я през смях сър Раулънд. — Ако вие…
Той спря, защото Хенри Хейлшъм-Браун влезе през френските прозорци и Клариса стреснато извика:
— Хенри!
— Здравейте, Роли — поздрави Хенри приятеля си. — Мислех, че тази вечер ще ходите в клуба.
— Ами, аз… реших да се върна по-рано — бе всичко, което успя да каже в този момент сър Раулънд. — Доста тежка вечер беше.
Хенри погледна масата за бридж.
— Кое? Бриджът ли? — игриво попита той.
Сър Раулънд се усмихна.
— Бриджът и… други работи — отговори той и тръгна да излиза през вратата към преддверието. — Лека нощ на всички.
Клариса му прати въздушна целувка. В отговор получи такава и от него и той излезе от стаята. После Клариса се обърна към Хенри.
— Къде е Календорф… искам да кажа мистър Джоунс? — попита тя бързо.
Хенри постави куфарчето си върху канапето. С уморен глас, в който се долавяше възмущение, той измърмори:
— Страшно съм вбесен. Не дойде.
— Какво? — не повярва на ушите си Клариса.
— От самолета слезе само някакво неопитно дипломатче — каза Хенри, като си разкопчаваше палтото. Клариса му помогна да се съблече, а Хенри продължи:
— И първото нещо, което направи, бе да се обърне обратно и да излети в посоката, от която дойде.
— Но защо, за Бога?
— Откъде да знам? — Хенри, естествено, бе на ръба на нервна криза. — Явно нещо е предизвикало подозренията му. Но какво? Кой знае?
— Ами сър Джон? — попита Клариса като свали шапката на Хенри от главата му.
— Ето това е най-лошото — простена той. — Беше твърде късно, за да успея да го спра и очаквам да пристигне всеки момент. — Хенри погледна часовника си. — Разбира се, от аеродрума веднага позвъних на Даунинг Стрийт, но той вече беше тръгнал. Ох, цялата тази работа се оказа един ужасен провал!
С уморена въздишка Хенри се отпусна на канапето и в същото време телефонът иззвъня.
— Аз ще го вдигна — каза Клариса и прекоси стаята. — Може да е полицията. — Тя вдигна слушалката.
Хенри я погледна въпросително.
— Полицията?
— Да, тук е Копълстън Корт — казваше в този момент Клариса. — Да… да, тук е. — Тя погледна към Хенри. — За теб е, скъпи — рече после. — От аеродрума в Байндли Хийт.
Хенри скочи на крака и се втурна към телефона, но на половината път се овладя и тръгна натам с достойнство.
— Ало — каза после в слушалката.
Клариса отнесе шапката и палтото му в преддверието, но бързо се върна и застана зад него.