— Да… на телефона — обяви Хенри. — Какво?… Десет минути по-късно… Така ли?… Да… да… да… Не… не… не… Наистина… разбирам… да… Ясно.
Той остави слушалката и изкрещя „Клариса!“, но се обърна и видя, че тя стои зад него.
— О! Ето те. Очевидно десет минути след първия самолет е кацнал друг и с него е пристигнал Календорф.
— Искаш да кажеш мистър Джоунс — напомни му Клариса.
— Точно така, скъпа. Човек винаги може да сгреши — призна той. — Да, изглежда първият самолет е бил просто нещо като предохранителна мярка. Да, направо не мога да схвана начина на мислене на тези хора. Е, както и да е, сега водят… ъ-ъ-ъ… мистър Джоунс насам с ескорт. Ще са тук след около четвърт час. Така, а при нас всичко наред ли е? Подредено ли е? — Той погледна масата за бридж. — Моля те, скъпа, махни тези карти оттам!
Клариса побърза да събере картите и листите и да ги скрие някъде, докато Хенри отиде до табуретката и силно изненадан вдигна чинията от сандвичите и тази с шоколадовия мус.
— Какво е това, да му се не види? — осведоми се той.
Клариса се втурна към него и сграбчи двете чинии.
— Яденето на Пипа — обясни тя. — Ще ги отнеса. И май по-добре да отида и направя още сандвичи с шунка.
— Не сега. Тези столове са пръснати из цялата стая. — В гласа на Хенри се долавяше лек укор. — Мислех, че ще гледаш всичко да е готово, Клариса.
Той започна да сгъва масичката за бридж.
— Какво си правила цяла вечер? — попита той, докато прибираше масата в библиотеката.
Клариса беше заета с подреждане на столовете.
— О, Хенри! — възкликна тя. — Това беше една ужасно вълнуваща вечер. Нали разбираш, идвам аз тука със сандвичите малко след като ти тръгна и първото нещо, което се случи, бе, че паднах върху един труп. Ето там — посочи тя. — Зад канапето.
— Добре, добре, скъпа — измърмори разсеяно Хенри, докато й помагаше да поставят креслото на обичайното му място. — Твоите истории винаги са били много интригуващи, но сега нямаме време.
— Но, Хенри, това е самата истина — настоя тя. — И е само началото. Полицията дойде и събитията се заредиха едно след друго. — Тя продължи да говори несвързано. — Имаше и пласьори на наркотици, а мис Пийки не е мис Пийки, а в действителност е мисис Браун и Джереми се оказа убиецът и се опита да открадне една марка на стойност четиринадесет хиляди лири.
— Хм. Трябва да е била втора шведска жълта — отбеляза Хенри снизходително, но всъщност изобщо не я слушаше.
— Май точно такава беше! — радостно възкликна Клариса.
— Ама наистина прекаляваш с фантазиите си Клариса — нежно каза Хенри. Той премести малката маса и я сложи между двете кресла, после забърса трохите с носната си кърпа.
— Но, скъпи, аз не си измислям — продължи Клариса. — Не бих могла да съчиня чак такава история.
Хенри пъхна куфарчето си зад една от възглавничките на канапето, пооправи друга и отиде да остави третата върху едно от креслата. В това време Клариса продължи с опитите си да привлече вниманието му.
— Колко необичайно! — отбеляза тя. — Нищо толкова вълнуващо не ми се беше случвало досега, а тази вечер получих достатъчно за цял живот. Убийство, полиция, наркотици, симпатично мастило, скрити послания, почти ме арестуваха за убийство и накрая едва не ме убиха. — Тя направи пауза и погледна към Хенри. — Знаеш ли, скъпи, в известен смисъл се оказа, че това са прекалено много събития за една нощ.
— Хайде, иди да направиш кафето, скъпа — отговори Хенри. — И утре можеш да ми доразкажеш тези фантастични измишльотини.
Клариса изглеждаше ядосана.
— Хенри, не разбираш ли — попита го тя, — че тази вечер едва не ме убиха?
Хенри погледна часовника си.
— Сър Джон или мистър Джоунс ще пристигнат всеки момент — загрижено каза той.
— Ах, какво преживях тази вечер! — продължи Клариса. — Боже, напомня ми на някоя от историите на сър Уолтър Скот.
— Така ли? — попита Хенри със съмнение, докато оглеждаше стаята, за да се увери, че всичко си е на мястото.
— Леля ми ме караше да го науча наизуст — припомни си Клариса.
Хенри въпросително я погледна, а тя издекламира:
— „О, паяжината, която изплитаме, когато за пръв път в лъжа се оплитаме!“
Хенри сякаш едва сега я забеляза, наведе се над креслото и обви ръце около нея.
— Моят прелестен паяк! — каза той. Клариса опря длани в раменете му.