— Вечерята ви е сервирана в учебния кабинет мис Пипа — каза й той. — Мляко, плод и любимите ви бисквити.
— О, супер! — извика Пипа и скочи на крака — Умирам от глад.
Тя се втурна към вратата, водеща към преддверието, но Клариса я спря, като строго й нареди първо да събере картите и да ги прибере.
— Ох, да му се не види! — извика Пипа. Тя се върна при картите, коленичи и бавно започна да ги хвърля накуп в единия ъгъл на канапето.
Елгин се обърна към Клариса:
— Извинете, мадам — промърмори почтително той.
— Да, Елгин, какво има? — попита Клариса.
Икономът изглежда се чувстваше неловко.
— Има известна… ъ-ъ-ъ… неприятност що се касае до зеленчуците — каза той.
— О, Боже — възкликна Клариса. — Имаш предвид мис Пийки ли?
— Да, мадам — продължи икономът. — Съпругата ми намира мис Пийки за доста труден човек, мадам. Тя непрекъснато идва в кухнята, критикува, прави забележки и това не се харесва на жена ми, никак дори. Където и да сме работили, мисис Елгин и аз винаги сме били в много мили отношения с градината.
— Наистина много съжалявам — отговори Клариса, прикривайки усмивката си. — Аз… ъ-ъ-ъ… ще се опитам да направя нещо по въпроса. Ще поговоря с мис Пийки.
— Благодаря ви, мадам — каза Елгин. Той се поклони и излезе от стаята, затваряйки след себе си вратата, водеща към преддверието.
— Колко досадни са слугите — обърна се Клариса към сър Раулънд. — И колко странни неща говорят. Как може някой да е в мили отношения с градината? Това звучи непристойно, някак варварско.
— Мисля, че все пак си случила с това семейство Елгин — увери я сър Раулънд. — Къде ги откри?
— О, в местното бюро за домашна прислуга — отвърна Клариса.
Сър Раулънд се намръщи.
— Надявам се, че не са от онова бюро… не помня как му беше името… дето все ще ти пратят някой мошеник — отбеляза той.
— Пленник? — попита Пипа, вдигайки поглед откъм пода, където все още събираше картите.
— Не, скъпа, мошеник — повтори сър Раулънд. — Помниш ли — продължи той, обръщайки се сега към Клариса — онази агенция с италианско или испанско име… дали не беше Ди Ботело, която все пращаше на интервю хора, повечето от които се оказваха незаконно пребиваващи в страната? Анди Хюм беше направо ограбен до шушка от едно семейство, което той и жена му наели на работа. Използвали конския фургон на Анди, за да изнесат половината покъщнина. И досега още не са ги открили.
— А, да — разсмя се Клариса. — Разбира се, помня. Хайде, Пипа, побързай — нареди тя на детето.
Пипа събра картите и скочи на крака.
— Готово! — извика раздразнено тя, докато поставяше тестето върху една от лавиците с книги — Ще ми се да не се налага всеки път да подреждам.
Тя тръгна към вратата, но беше спряна от Клариса, която взе от масата остатъка от кифла и й я подаде с думите:
— Вземи си кифлата!
Пипа отново тръгна да излиза.
— Също и чантата — додаде Клариса. Пипа изтича до креслото, грабна чантата и пак хукна към вратата.
— Шапката! — извика Клариса.
Пипа сложи кифлата на масата, взе си шапката и се затича към изхода.
— Хей! — извика я отново Клариса, взе кифлата, пъхна я в устата й, взе шапката, нахлупи я на главата й и я побутна към преддверието. — И затвори вратата, Пипа! — извика тя след нея.
Пипа най-сетне излезе и затвори вратата след себе си. Сър Раулънд се разсмя, а Клариса, която се присъедини към смеха му, си взе цигара от една кутия на масата. Навън вече се спускаше здрач и в стаята започна да става тъмно.
— Знаеш ли, това е истинско чудо! — възкликна сър Раулънд. — Сега Пипа е съвсем друго дете. Вие извършихте забележително добра работа, Клариса.
Клариса се отпусна на канапето.
— Мисля, че сега Пипа наистина ме харесва и ми вярва — каза тя. — А и на мен ми е много приятно да бъда нейна мащеха.
Сър Раулънд взе запалка от малката масичка до канапето, за да запали цигарата на Клариса.
— Е — отбеляза той, — тя отново има вид на едно нормално, щастливо дете.
Клариса кимна в знак на съгласие.
— Смятам, че животът в провинцията извърши тази промяна — подхвърли тя. — Сега Пипа ходи в едно много хубаво училище, където има много приятели. Да, мисля, че сега е щастлива и, както ти се изрази, нормална.
Сър Раулънд се намръщи.
— Доста е шокиращо — възкликна той — да видиш едно дете, доведено до състоянието, в което беше тя. Иде ми да извия врата на Миранда! Колко ужасна майка беше само!